Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Когато се събуди, беше сам. Дори другите вани за съживяване бяха празни.

Главата все още го болеше, но другите болки бяха отзвучали — е, не бяха минали съвсем, но сега бяха само малка неприятност, а не страдание. Изправи се и видя, че десният му прасец от коляното до глезена е покрит с нещо бледорозово, прилично на наденица. Зачуди се какво ли може да е и го натисна с пръст. Не разбра нищо. Не разбираше много неща — всичко изглеждаше прекалено странно. Чувстваше се като пиян.

Опита се да си спомни как се е озовал тук. Спомни см, че му беше казано, че трябва да се върне във фризера…

Да, това беше вярно, беше почти сигурен. Тази мисъл обаче не беше успокояваща. Имаше смътен спомен за нещо за замразяването, което някой му беше казал — някаква Ванда? — преди много време. Че човек не трябва да се замразява много пъти. За това беше сигурен, макар че какво означаваше то, не му беше много ясно.

Чу мъжки глас да мърмори нещо, обърна се и видя мъжа с мантията. Гледаше го.

— Събудил си се — каза мъжът. — Чудесно — Виктор го разбра. — Почакай. Ще проверя дали Нрина иска да те види.

Виктор седна. Поне някои въпроси започнаха да се изясняват. Поради някаква причина тези хора бяха решили да го съживят от временното криогенно прекратяване на жизнения процес. Добре, това можеше да разбере. Зачуди се колко време е прекарал във фризера този път. Не можеше да са столетия, разбира се. Но сигурно достатъчно дълго. Дали тези хора бяха реформисти, или от някоя от другите секти от замръзналия Нюманхоум. Каквито и да бяха, бяха сменили начина си на обличане. Под ефирната си мантия мъжът носеше само нещо като шотландска поличка. После влезе и невъзможно тънката жена и Виктор видя, че мантията ѝ е само за украса или благоприличие — е, не точно за благоприличие, но не за защита от студ. Беше почти прозрачна дълга риза и той ясно видя, че под нея няма нищо друго.

Жената изглеждаше раздразнена и уморена, сякаш бе работила усилено; ризата ѝ от ефирна материя беше измърсена с пресни петна от кръв.

Той се сети да погледне и себе си и видя, че е гол, и се засрами. Видя и че на дясното му бедро има рана. Почти беше забравил, че там го беше боляло. Приличаше на прободна рана. Някой беше сложил някакъв мек еластичен воал върху нея — прозрачен, почти невидим. Той натисна с пръст и воалът се смъкна. Под превръзката раната още кървеше.

Мършавата жена отмести ръката му и закудкудяка укорително.

Мъжът дойде и оправи превръзката.

— По дяволите! Не я пипай! — каза раздразнено той. — Стой мирен. Нрина ще те прегледа да види дали има още нещо изгорено от фризера, така че я остави да си свърши работата. Аз трябва да проверя другите.

Виктор много се обърка. Разбра всички думи, макар да звучаха странно, сякаш идваха отдалече. Но размътената му глава не му позволи да си изгради някаква смислена представа.

— Изгорен от фризер… — започна Виктор, но мъжът вече си беше отишъл.

Тъй като не виждаше друга възможност, Виктор направи каквото му беше заповядано. Остави жената да се взира в очите му, да го пипа на различни места с разни инструменти, да повдига крайчеца на бледорозовата наденица на левия му крак, да се взира в нея и накрая да я смени. Накрая тя го потупа по главата — този път толкова леко, че той не почувства никаква болка.

После му даде знак да я последва.

Той се опита. Положи всички усилия, но не бяха достатъчни. Дясната страна на главата му остана вцепенена, левият му крак не го държеше въпреки учудващо малката гравитация на мястото, където бяха. Жената му позволи да се подпре на нея, докато вървяха — беше повече като пързаляне насън; като пътуване в кораб с микротяга — по коридор с кехлибарени стени до първата спирка.

Първата спирка беше мъничка стая със стъклена чиния с кехлибарен цвят, в която тихо течеше вода. Виктор съвсем лесно я идентифицира: тоалетна.

Не беше забравил, че е съвсем гол, макар жената, изглежда, да не се интересуваше от този факт. Нито го наблюдаваше, нито се обърна настрана докато, смутен, той се облекчаваше. Втората спирка беше при един душ. Той го погледна нерешително. Не беше сигурен, че знае как да го пусне, нито че ще може да стои самичък под него.

Опита и почувства крака си малко по-силен. Жената пусна душа. Той влезе с накуцване, подпря се на меката лъскава стена на кабината. Върху него започна да се излива приятно топла вода. Беше толкова отморяващо, всъщност истинско удоволствие.

Когато излезе изпод душа, жената му подаде мека кърпа.