Л. Модезит-младши - Войната на вярата

— За офицерите от Контролния модул, от база Ален Изток Три. Нова тактика на възвращенците. Биоелектрическо възпламеняване на органични експлозиви… — След като провери данните, събрани от скенерите, той продължи да резюмира информацията за употребата на биологически генерирани електрически полета, които възпламеняват псевдомускулна и псевдокостна маса, която всъщност е вид пластмаса, наречена плазекс. — … По такъв начин скенерите не улавят електрически компоненти. Генерирането на електричество очевидно се задейства посредством съвършена форма на обратна биовръзка. Това би могло да се окаже опасно за офицери, провеждащи разпити или други лица, имащи пряк контакт с възвращенците.

Изсипа прашеца на питието „Състейн“ в чашата и го разбърка, после го взе със себе си в креслото пред контролното табло.

Почти веднага след изпращането на рапорта в режим директна връзка се включи Ултийна.

— Звучи отблъскващо. Как си, човеко-машина?

— Понатъртих се. Имам няколко драскотини. Ядосан съм. Защо не ни оставят на мира?

— Защото Пророкът казва, че ние не сме божии творения и сме изчадия-роботи. Даже по-зле — потомци сме на проклетите безсмъртни.

— По дяволите, та ние заедно с тях се бихме срещу безсмъртните. Точно затова старата Земя и Нютон се превърнаха в пепелище.

— Имат селективна памет по отношение на историята. Знаеш, че е така. Затова си почини и се изчисти.

— Да, ще го направя обезателно. След като обобщя информацията от разпитите и я запиша.

— Човекът, който винаги поставя работата на първо място и я върши добре. — Гласът — преминаващ през директното захранване или може би непреминаващ — зазвуча по-меко.

— Опитвам се да го правя.

— Зная. — Последната вълна на предаването прозвуча дори още по-меко, след това тя прекъсна връзката.

Чудеше се как ли изглежда Ултийна, тъй като никога не бяха общували извън дежурство. Сви рамене. Вероятно въобще не предразполага към прегръдка, раменете ѝ са по-широки от неговите, а носът ѝ — по-остър от носа на разузнавателен катер.

Поемайки още веднъж дълбоко дъх, той се включи в дневника на базата и започна да записва по точки резултатите от разпита; включи фактите, че може би още шестдесетина параглайдера скоро щяха да кръжат в атмосферата на Мейра, ако вече не го бяха сторили. Корабите-майки сега носеха на бордовете си по трийсет разузнавателни ракети, при това още три взвода от сваления параглайдер щяха да се покажат всеки момент. Той добави информацията за неугасващата решимост на възвращенците, че Мейра в последна сметка ще отиде в ръцете на Пророка.

— Сър?

— Да, Райла?

— Имахте право за тъканта на скафандрите на възвращенците. Наистина има нещо ново, те не само осигуряват защита срещу топлината, но и са прозрачни за вълните на радарите. Изпратих резултатите директно до Щаба, сега оттам ме молят да изпратя мостра от скафандрите по совалката. Тя ще бъде готова за полета следобед.

— Прието.

Когато докладът за базовия дневник беше запазен в необходимия файл и препратен в Разпределителната мрежа, Трайстин се отпусна в креслото пред командното табло. После отново се надигна и съсредоточи вниманието си върху скенерите, показващи двете килии с възвращенци, които не бе разпитал.

Картината беше съвсем ясна, показваше дори движенията на мускулите им.

— Трайстин?

Той вдигна глава.

Джерфел стоеше край него, набита, тъмнокоса, с тъмна кожа.

— Би трябвало да проявяваш повече внимание. Можеше да бъде и някой възвращенец.

— По дяволите… този път имах късмет. Възвращенците са измислили нови трикове. Прегледай базовия дневник, преди да се запознаеш с картината от скенерите.

— Преди да видя скенерите ли?

— Точно така. Разполагат с нови защитни скафандри, измислили са нови хитрости.

— Слава на техния скапан Пророк.

— Аз не бих го възхвалявал. — Трайстин замълча. — Вкарахме петима от тях… — в Блок Б. Успях да разпитам само двама. Третият експлодира — от типа войници, които си падат по самоубийството. Останаха още двама. Можеш ли да се справиш с тях?

— Да се справя с тях ли? Че аз върша тази работа по-дълго от теб.

— Зная. Но килия номер три в блок Б е истински хаос. Възвращенецът беше жива бомба. Биоорганични експлозиви. Проверих останалите двама със скенерите. Изглеждат чисти, но внимавай. Кучите синове наистина експлодират в лицето ти.

— Ето защо изглеждаш така.

— Да. Бъди внимателна.

— Ще бъда. Особено сега. — Джерфел замълча и се усмихна леко. — Едно нещо ми харесва в теб, Трайстин. Роден си с късмет, а това означава много.