Л. Модезит-младши: Войната на вярата

— С колко спускателни апарати-глайдери разполагате на кораба-майка?

— „Двайсет“ — по субвокализационната система, последвано от изреченото на глас: — Не зная.

— Колко глайдери се отделиха от кораба-майка?

— Не зная. — Субвокализацията не разкри допълнителна информация. Редови войник, който не представляваше нищо повече от пушечно месо за Пророка, не би могъл да знае, но Трайстин бе хранил някакви надежди.

— Беше ли вашият кораб-майка един от новите образци с двайсет разузнавателни ракети на борда?

— „С трийсет, изчадие…“ — последвано от: — Не зная.

Х-шш-ш-тт! Въпреки новата вълна статично електричество и главоболието, Трайстин си наложи да запази спокойствие.

— Твоят Меч беше ли от типа Херувим?

— „Серафим“ — след което прозвуча: — Не зная.

— Значи Серафим? Боже мой! Корабът-майка докара ли установка за електромагнитна радиация — „Крах“?

— „Разбира се“ — прикрито с неизменния въпрос: — Какво е това?

— Горещо ли е в онези нови скафандри?

— „Да“. След което долетя: — Не знам.

— Колко от другите взводове бяха ангели?

— „Един“… — Не зная за какво говориш, изчадие.

— А някой от вас не се ли повесели с ангелите?

Възвращенецът налетя срещу Трайстин, който се отдръпна встрани и го остави да се забие в стената.

— Приятно е да науча, че изпитвате макар и далечно подобие на човешки порив. — Трайстин откри, че използва съвсем разговорен стил. Внимателно… не бива да им се подиграваш. Внимателно — предупреждението, долетяло неизвестно откъде, подпали съзнанието му. Той пое дълбоко дъх.

— Ще ме убиеш ли сега? Ще ме превърнеш ли в тор? — Сините очи бяха безизразни и Трайстин почти изпита съжаление към него. Почти.

— Не. — „Все още не — помисли Трайстин. — Не, че ме е грижа чак толкова за теб.“ Задейства механизма за отваряне на вратата, излезе и я остави да затвори възвращенеца в килията.

Навън Трайстин се освободи от ненужните от физиологическа гледна точка вещества, трябваше да събере достатъчно сили за няколко минути; после пет-шест пъти пое дълбоко дъх и енергията отново се вля в тялото му. Щеше да заплати за това по-късно.

Дори след като месеци наред бе провеждал спорадични разпити, все още не беше привикнал към безсмислената омраза, втълпявана в съзнанието на възвращенците, нито пък с факта, че те възприемаха офицерите на Коалицията като изчадия-роботи, по-скоро машини, отколкото човешки същества. Трайстин не се различаваше от което и да било човешко същество и за нещастие приличаше повече на възвращенец, отколкото на човек от Еко-Тек. В тялото му нямаше метални проводници. Вграденият в мозъка му чип беше изцяло органичен и невидим.

Пое за последен път дъх, задейства втората врата, премина през подвижната решетка и влезе в следващата килия. Получила разпореждане по комуникационната система, вратата се затвори зад гърба му.

— Тварите от твоя вид наистина са част от механизмите — изрече другият синеок, светлокос възвращенец, изучавайки Трайстин. — Вербуване или разпит?

— Разпит. — Трайстин забеляза стягането на мускулите. — Аз не бих опитвал да нападам.

— Ти си робот, нали? Изцяло машина, никаква душа. — Мускулите се отпуснаха, но не изцяло. — По-зле от безсмъртните. Дори приличаш на син на Пророка. Те ли те създадоха с такъв образ?

— Едва ли. Така се родих. — Трайстин продължи да следи мускулното напрежение на възвращенеца. — Наистина ли очакваше, че глайдер с четири взвода може да постигне много?

— „Надявах се“ — беше отговорът по субвокализационната система. — Това не беше мое задължение, сър.

Трайстин се опита да не се навъси. Обръщението „сър“ го подразни.

— Наистина ли искахте да хвърлите на произвола на съдбата цял взвод ангели?

— Не — този път нямаше противоречие между отговора и субвокализационното послание.

Очевидно този мъж беше офицер, инструктиран в пълни подробности относно способностите на офицерите от Коалицията. Трайстин продължи разпита в същата посока.

— Защо криеш, че си офицер?

— Не крия нищо. Ти не ме попита.

— Защо те включиха в първото нападение?

— А защо не?

Трайстин искаше да поклати глава. Системата за субвокализационно откриване на истината не можеше да му помогне ни най-малко, ако не успееше да извади противника си от равновесие.

— Какъв е твоят чин?

— Помощник на началника на военната оперативна единица.

— С кой взвод беше началникът на единицата?

— „С втория“ — последвано от гласно изречените думи: