Л. Модезит-младши - Войната на вярата

— Прибрахме ги, сър. Петима от тях дишат.

— Прието. Мангрин ще бъде доволен.

— Същото се отнася и за Иреса. Харесва ѝ да принуждава момчетата-възвращенци да работят.

Трайстин нацупи устни, после събра силите си, докато системите за неутрализиране на светлинните ефекти поемат удара на поредната светкавица.

Х-ш-ш-т-т!

След като треперенето отмина, той отново заслуша.

— Тя казва, че пленниците ще направят онзи остров процъфтяващ — продължи Райла.

— Може би. Ще трябва да ги убеди, че волята на Пророка е именно такава. Готов ли си да влезеш в базата?

— Да, сър. Необходима ми е още само минута. Трябва да оставя колата на мястото ѝ в отделението.

Трайстин зачака, все още наблюдавайки екраните. Нямаше и следа от други взводове на възвращенците, макар че той и Райла знаеха: параглайдерите превозваха повече от един взвод, обикновено много повече. Къде се намираха останалите взводове сред дивите хълмове на пустошта беше друг въпрос, но все пак Трайстин желаеше да узнае отговора. Същото се отнасяше и за хората от Контролния Модул.

— Прието, сър.

— Добре. Ще сляза долу, за да видя нашите посетители. Уведоми ме за химическия състав на скафандрите им, когато се върна.

— Желая ви успех, сър. Не бъдете прекалено мил с тях.

Бурята набираше сила и Трайстин провери перките — сега натоварването им достигна петдесет процента. Може би това щеше да забави изразходването на органичната поддържаща смес в банките за гориво. Пое дълбоко дъх, измъкна се от креслото пред командния пулт и тръгна по тесните стъпала към по-ниско разположеното ниво, първо надясно, после през пермапластовата врата и навлезе в Блок Б.

След като се увери, че вратата на блока се затвори плътно зад гърба му, Трайстин задейства бойния рефлексен био-захранващ модул за обратна връзка с разпитвания, промъкна се през плъзгащата се решетка и влезе в килията на първия от възвращенците — русокос, синеок както повечето от тях, вероятно някъде под двайсет и пет годишен, според летоброенето Т.

Младият военен мисионер се нахвърли срещу Трайстин на пръв поглед не особено бързо, Трайстин отстъпи встрани и между ръцете му се образуваха две волтови дъги. Възвращенецът остана проснат на пода, дишайки тежко около минута, после се надигна и политна към офицера на Коалицията. Коляното на Трайстин се заби в рамото на противника и запрати мъжа към каменната стена.

— О-у!

— Свърши ли? — попита Трайстин в разговорен стил.

— Изчадие! Предател!

— Не е в това въпросът. Предпочитам да не те наранявам.

Трайстин наблюдаваше внимателно. Забеляза стягащите се мускули и пристъпи напред. Като използваше лакътя и обтегнатите пръсти на ръцете си, отново изпрати възвращенеца на пода.

— О-у…

— Можем да продължим така цял ден, но рано или късно ще допусна грешка и наистина ще те нараня. Не че това има някакво значение за теб. Ти с удоволствие би предпочел да умреш за Пророка. — Трайстин замълча, наблюдавайки възвращенеца, особено очите му. — Не си ли помислял, че след като си жив, Той може би ти е отредил някаква друга роля, освен тази да се превърнеш в тор?

— Тор… — войникът рязко затвори устата си.

— Всички истории, които си чул, са истина. Тук не можем да си позволим да губим каквото и да било. Кой знае? Ако продължаваш да се държиш така, докато те убия, наистина в последна сметка ще се превърнеш в тор или в хранителна маса, използвана в свиневъдството. Отглеждаме свине в тунелите — излъга Трайстин.

— Изчадие! Предател! Защо трябва да вярвам на онова, което приказваш?

— Защото можех да те убия, а не го направих. Защото от мен зависи какво ще се случи с теб. — Очите на Трайстин се впериха във войника, задействайки механизма за свръхчувствително подслушване. — Колко взвода дойдоха с онзи глайдер?

— „Четири“ — донесе истинския отговор субвокализационната система, миг преди възвращенецът да отговори рязко: — Само нашият.

— Четири — разсъждаваше Трайстин, докато предаваше информацията към приемния възел на Райла.

— Четири ли? По дяволите, лейтенант — отговори Райла чрез системата за връзка. — Ние не засякохме нищо върху екраните.

— Изнесохте ли цялото си оборудване от глайдера?

— „Да“. … Не зная.

— Разполагаха ли останалите взводове с тежки оръжия, носени на гръб?

— Не знам.

— Колко време останалите трябва да действат под прикритие?

— „Дни наред“ — долетя отговорът по субвокализационната система, последван от изречените на глас думи: — Не знам.