Тимъти Зан - Ангелиада

— Масивни поражения във всички кърмови отсеци — изкрещя Камбъл. — Комуникации прекъснати; енергия прекъсната; сензори прекъснати; херметизация нарушена. Целият екипаж на кърмата е мъртъв.

„Вече не докладва така бързо — някак разсеяно си помисли Леши. — Няма смисъл. Навременната информация предполага, че все още може да се направи нещо с оглед на дадена ситуация.“

Но в тази ситуация не можеше да се направи нищо. „Комитаджи“ бързо се плъзгаше към смъртта си и в цялата вселена не съществуваше сила, която да го спре.

— Структурният интегритет пада по целия кораб — продължи Камбъл. — Преградните стени в централните части изпускат въздух. Температурата и радиацията са над допустимите. Противопожарните стени поддават поради деградация на метала.

— Това не е възможно — отчаяно настояваше Телторст. Погледът му се стрелкаше наоколо, сякаш очакваше, че всичко това е някакъв сложно измислен номер, погоден му от отмъстителния капитан и екипажа му. — Не е възможно, не и с „Комитаджи“.

Обърна се отново към Леши и стовари юмрук върху облегалката на креслото си.

— Този кораб е неунищожим , проклет да си! Построихме го такъв. Изразходвахме милиарди …

Млъкна, когато подът под него внезапно се разтресе и по цялата командна зала се разнесе ужасно скърцане на метал.

— Носовата част се разпада — доложи Камбъл. — Не ни остава много време.

— Ето я вашата награда, Адютор — с горчивина каза Леши. — Ето я вашата скъпоценна Ангелиада. И тя не чака вие или някой друг Адютор да дойдете и да я издоите. Тя идва за нас. По-точно — за вас.

Ново смразяващо кръвта скърцане се разнесе из залата.

Лицето на Телторст се превърна в ужасена маска.

Седнал до Чандрис, Коста отново и отново мърмореше нещо нечленоразделно. След няколко секунди, когато Ангелиада проби корпуса от тяхната страна, корабът почти изчезна във взрива от светлина. Светлинните филтри на станцията се активираха и на дисплея на телескопа, точно на ръба на черното петно, отбелязващо мястото на Ангелиада, Чандрис можеше да види как прегореният метален корпус потича като покрита с пепел вода — молекулярната му структура се разпадаше под приливните вълни на черната дупка. Огромният кораб отново тежко се обърна около хватката на гравитационните сили на черната дупка. Носът му се насочи с някакво чувство за обреченост към неговия палач. Металният корпус отново се сгърчи и потече, този път напред, и Ангелиада отново спокойно прогори пътя си и изчезна вътре в него.

Леши можеше да усети как столът започна да се разтапя под него, когато погледна за последен път от мостика. Телторст седеше там с изкривено до неузнаваемост лице.

— В едно нещо сгрешихте, Телторст — успя да извика той през предсмъртните писъци на умиращия „Комитаджи“. — Няма да доживея да съжалявам.

Кошмарът от смърт и невъобразимо разрушение сякаш продължи вечно. Ангелиада премина през кораба още три пъти, като игла, прокарваща сложен шев.

И когато се появи за последен път, корабът беше разбит, изкривен и смачкан до неузнаваемост.

Ръката на Коста върху рамото ѝ я накара да подскочи.

— Хайде, Чандрис — тихо каза той, все още вперил ужасен поглед в гледката. — Хайде. Да си вървим у дома.

Всички се бяха събрали в заседателната зала на Правителствения дом.

— Целта на тази среща — Форсайт погледна твърдо Коста, който седеше на отсрещната страна на масата — е да решим какво да правим с вас. — Погледът му се премести върху седящата от лявата му страна Чандрис, след което — към Ханан и Орнина Дейвий. — С всички вас.

— Съжалявам, но наистина не виждам какъв е проблемът — малко колебливо се обади Орнина. — Джерико вече заяви, че иска да остане на Емпирей. Защо просто да не му позволите?

Седящият до Форсайт Пирбазари се размърда в креслото си.

— Не е толкова просто, госпожо Дейвий. Господин Коста сам е признал, че е мирски шпионин, и вие тримата сте го знаели. Това не може просто да се подмине без последици.

— Защо не? — запита Ханан. — Искам да кажа, той ни помогна да разберем какво става с Ангелиада. Дори само по себе си това спаси живота ни. Да не споменавам, че двамата с Чандрис разкараха онзи огромен мирски кораб от главите ни.

— И между другото съсипаха цяла космическа станция — промърмори Пирбазари.

— Тя бездруго щеше да бъде унищожена — възрази Чандрис. — Не сте виждали какви ги прави Ангелиада.

— Всъщност видяхме записите, които донесохте — каза Форсайт. — Мисля, че е честно да се признае, че станцията наистина щеше да бъде изгубена.