Тимъти Зан - Ангелиада

— Да, но не говоря за онези непосредствена заплаха, при която адреналинът нахлува в кръвта — каза Коста. — Не мисля, че ангелите са в състояние да повлияят на подобна чисто физическа реакция.

— Тогава за какво говорите? — попита Форсайт.

— За постоянните, досадни малки страхове, които непрекъснато съпътстват нашия живот и ежедневието ни. Малките страхове, които ни карат да гледаме единствено в себе си. Страх да изгубим работата си или приятелите си. Страх да не разполагаме с достатъчно пари, ако се разболеем. Страх да не ни засегнат. Страх да не се представим като глупаци.

— Е, това поне ми е известно — промърмори Ханан.

— Сигурен ли си? — възрази Коста. — Наистина ли си сигурен? Ти прие Чандрис на борда на „Газела“, като великолепно знаеше, че тя идва, за да открадне нещо от теб. Ако това беше станало, щеше да си посмешището на доковете. И пукаше ли ти от това?

Ханан намръщено се обърна към Орнина.

— Но…

— А ти се страхуваше да им се довериш — продължи Коста, като се обърна към Чандрис. — Не ли така? Но в края на краищата го направи, въпреки че знаеше много добре, че гордостта ти жестоко ще пострада, ако откриеш, че ти правят номер. — Той отново погледна Форсайт.

— Що се касае до мен, аз в края на краищата стигнах дотам да не се страхувам да призная, че съм шпионин.

— Но какво всъщност казвате? — попита Пирбазари.

— Че трябва да дадем антидепресанти на всички хора и няма да имаме нужда от ангели ли?

— Антидепресантите промиват мозъка и размекват волята — промърмори Форсайт замислено, сякаш някои неща изведнъж започваха да му стават ясни. — Както отбеляза господин Коста, ангелите не правят това.

— Всъщност могат да помогнат на човек да стане значително по-умен — предположи Коста. — Не забравяйте онзи малък компонент на разум.

— Само когато са на големи групи — отбеляза Ханан.

— Или само поддаващи се на измерване в големи групи — каза Коста.

— Просто си мисля за Върховния сенат — замислено заговори Форсайт. — Всички открити сделки и договори, без никакви маневрирания или търсене на лични изгоди, които са в основата на политическия живот. Пълно сътрудничество, пълна и безрезервна склонност за компромиси. Никакъв страх да се представиш като глупак или да бъдеш използван.

Пирбазари поклати глава.

— Съжалявам, но все още не мога да го приема — твърдо заяви той. — Дори подобно въздействие наистина да съществува, то няма да е в състояние да направи нищо, ако въпросната личност не иска да бъде добро момче.

— Всъщност даже биха могли да влошат положението още повече — обади се Ханан. — Страхът да не бъдеш хванат е едно от нещата, което обяснява намаляването на престъпността.

— Именно — съгласи се Пирбазари. — Тогава защо не е имало престъпници сред Върховните сенатори?

— Имало е — каза Коста. — Седем за последните десет години.

Пирбазари изглеждаше потресен.

— Къде сте чули това?

— Директор Подолак ми каза. Каза също, че случаите са били дълбоко потулени.

— Ами… добре, чудесно. Но тогава би трябвало да бъдат много повече от седем. Освен ако не предполагате, че повечето хора по принцип искат да бъдат добри — нещо, в което не вярвам.

— Самосбъдващи се предсказания, Зар — каза Форсайт.

— Какво означава това?

— Това са пророчества, които се сбъдват, защото всички очакват да се сбъднат — обясни Форсайт. — Помислете си само — всеки твърдо вярва, че ангелите ни карат да постъпваме етично. Щом това е станало общоприето виждане, единствено хората, които наистина желаят да служат на Емпирей, ще се заемат с политика. А онези, които гледат единствено да напълнят собствените си джобове, ще гледат да стоят колкото се може по-настрана от ангелите.

Пирбазари поклати глава.

— Още не мога да го приема.

— Не твърдя, че съм стопроцентово прав — призна Коста. — Може би има и много други страни, за които не съм се замислял. Просто се опитвам да намеря теория, която да обяснява поведението, с което съм се сблъсквал. И да обясня пристъпа на паника у Ронион при Ангелиада.

— Чакай малко — намеси се Орнина. — Смяташ, че Ангелиада напада корабите, защото се страхува от тях?

— В общи линии — кимна Коста. — Щом ангелите потискат страха, антиангелите би трябвало да го усилват.

— Но защо ще се страхува? — попита Чандрис. — Ние не бихме я наранили. А и да искахме, как бихме могли?

— Не е задължително страхът да има основание — кротко каза Форсайт. — Всъщност повечето от страховете, които изброи преди малко господин Коста, са неоснователни.