Тимъти Зан - Ангелиада

Не и с военната машина на Мира, стоварила се върху Лорелей.

Никой в института нямаше да може да разработи нужната процедура достатъчно бързо. Нужно бе оборудването на Коста и ловният кораб на Дейвий. А той нямаше как да проведе експериментите си от килията на ЕмОт.

Форсайт беше стигнал до вратата.

— Вие не носите ангел, господин Върховен сенатор каза Коста.

Форсайт се обърна. Изглеждаше объркан.

— Какви ги говорите? — попита той и докосна златната верижка и медальона около врата си. — Какво мислите, че е това?

— Фалшификат — каза Коста, без да откъсва поглед от лицето на Форсайт. Наистина беше великолепен актьор. — Истинският е у Ронион.

Коста го гледаше право в очите и го чакаше да вземе решение.

— Стига глупости — най-сетне каза Форсайт. — Опитвате се да се хванете за сламка.

— Не искам да ви изобличавам, господин Върховен сенатор — тихо каза Коста. — Предполагам, че това ще доведе до вашия импийчмънт или както там го наричате. Но не ми пука за това. Единственото, което искам, е да ми се позволи да отида при Ангелиада и да открия какво става там. Пуснете ме и ви давам думата си, че ще се върна и ще се предам самичък.

Устата на Форсайт се сви.

— Как ли пък не.

— Наистина — настоя Коста. За свое учудване откри, че говори искрено. — Трябва да разберем какво прави Ангелиада…

— Единственото, което искате, е да ме отстраните — рязко го прекъсна Форсайт. — Аз съм единственият сред това стадо овце, който все още мисли и съзнанието му не се е превърнало в каша от тези ангели. Ако ме унищожите, никой няма да може да се противопостави на Мира.

— Господин Върховен сенатор…

— Забравете — каза Форсайт. — Няма да стане. Няма да го допусна.

Вратата се отвори и влезе Пирбазари, следван от двамата стражи.

— Евакуацията започна, сър. Идваме да отведем задържания.

— Промених решението си. — В гласа на Форсайт нямаше и следа от яростта и параноята отпреди пет секунди. — Ще го задържим тази нощ тук.

Пирбазари примигна.

— Моля?

— Така ще има време да си помисли дали да не ни сътрудничи — каза Форсайт. — И ако откаже, утре сутринта ще го предадем на ЕмОт.

Пирбазари бързо погледна към Коста, после отново към Форсайт.

— Да, сър — каза той, все още напълно объркан. — А… така закопчан за стола ли ще си остане?

Форсайт погледна часовника си. Беше почти десет.

— Някой да донесе походно легло. Прекъснете всички комуникационни линии и компютърния терминал и опразнете сейфа на бюрото. Намери някой да обърне ключалката, за да се заключва само отвън, и постави двама стражи пред вратата. — Той погледна Коста. — И след това го разкопчайте. Тук няма какво да направи.

Коста пое дъх.

— Господин Върховен сенатор…

— Имате време до утре сутринта, господин Коста спокойно изрече Форсайт. — Съветвам ви здравата да помислите, докато спите.

Всички в командната зала гръмко приветстваха комодор Леши, докато вървеше към спускателната платформа под балкона. Той отговаряше на поздравите със спокойни кимвания и леки усмивки. Разбираше психологическата им нужда от празнуването, но същевременно съвсем ясно си даваше сметка, че войната съвсем не е свършила. Подобно на всички останали бунтовни колонии, отхвърлящи управлението на Мира в продължение на години, Емпирей щеше да се съпротивлява докрай.

Като командващ негово задължение бе да ги доведе до този край колкото се може по-бързо.

Както и предполагаше, Телторст го очакваше.

— Планът проработи според предвижданията ви, господин комодор — каза той, когато платформата стигна балкона. Леши забеляза, че гласът и изражението му са подчертано неутрални. — Моите поздравления.

— Благодаря — отговори му Леши, сякаш Телторст говореше съвсем искрено. — Камбъл?

— Емпирейските кораби се разпръснаха, сър — бодро доложи офицерът. — Повечето се оттеглят към Сераф. Някои от по-силно засегнатите са се насочили към малка наблюдателна станция на няколко часа по-близо.

— А „Хармоничен“?

— Потегли към Сераф незабавно след като вашата част напусна — отговори Камбъл.

— Сигурно можем да го настигнем, ако се наложи — измърмори Телторст.

— Несъмнено — отговори Леши, пристъпи покрай него към тактическия дисплей и преднамерено обърна гръб на Адютора. Телторст яростно се бе съпротивлявал срещу плана му „Троянски кон“. А сега, след успеха му, също така яростно възразяваше срещу решението на Леши да пусне лайнера и да се лиши от евентуални заложници. Нищо не можеше да задоволи този човек. — Някакви признаци на съпротива?