Тимъти Зан - Ангелиада

— Момент — прекъсна го Форсайт. — Какви антиангели?

— Античастицата на ангела — каза Коста.

— Никога не съм чувал за тях.

— Никой не е. Но съм убеден, че съществуват. — Кос а направи знак с глава някъде към тавана. — И ако съм прав — ако антиангелите имат същия потенциал за разум като ангелите, — тогава самата Ангелиада може да е започнала да става разумна.

— Това е нелепо — възкликна Пирбазари. — Става дума за черна дупка, а не за двегодишно дете или добре обучено шимпанзе. Как е възможно да стане разумна?

— Зная, че звучи като лудост — призна Коста. — Но поведението на Ангелиада вече противоречи на всички известни теории за черните дупки. Тази промяна на орбитата е само поредният пример.

— И как смятате да го докажете? — попита Форсайт.

— На първо място, трябва да се докаже съществуването на антиангелите — каза Коста. — Събрах оборудване, с чиято помощ се надявам да ги засека и да уловя някой от тях. Докато правя това, екипът на доктор Фрашни трябва да се заеме с изучаването на по-големи групи ангели.

— Ясно — промърмори Форсайт. — Е, по втората част със сигурност ще ангажираме доктор Фрашни. Що се касае до първата… — той леко наклони глава настрани, — ще видим кого ще ни препоръча институтът.

Нещо стегна Коста за гърлото.

— Сър, вече съм подготвил оборудването. Ще са им необходими дни, за да могат да проектират и сглобят друга версия.

— Защо да не ползват вашето?

Коста се опита да махне с ръка, но белезниците не му позволиха.

— По-голямата част от плановете и процедурите са в главата ми. Нямах време да запиша нищо. Ще ми отнеме толкова време да разясня техниката на някой друг, колкото ако започнат от нулата.

— Тогава ще започнат от нулата — обяви Форсайт и се изправи. — Зар, всяко нещо по реда си. Обади се на ЕмОт да пратят транспортния кораб до Централата. Станцията разполага с три часа за евакуация.

— Да, сър — каза Пирбазари. Изражението му беше странно. — Сър, при дадените обстоятелства…

— Трябва да евакуираме станцията — настоя Форсайт. — Няма причина да не накараме и института да се задейства по въпроса.

Пирбазари направи кисела физиономия, но кимна.

— Добре. Да оставим ли включена мрежата на Централата?

— Да — каза Форсайт. — Както предлага господин Коста, може да се наложи да пратим някого да провери ситуацията.

— Господин Върховен сенатор, моля ви — тихо каза Коста. — Не можем да си позволим да губим време.

— Ще се погрижа да спомена това на директор Подолак — каза Форсайт. — Зар, като свършиш с това, заедно със стражите можеш да отведеш господин Коста във военния затвор на ЕмОт. Приключих с него.

— Да, сър.

Пирбазари излезе.

— Не е ли иронично — проговори Форсайт, наполовина на Коста, наполовина на самия себе си. — От месеци търся начин да спра разпространението на ангелите в Емпирей. Всъщност за известно време дори вярвах, че вашите проучвания могат да ми дадат ключа, който ми трябва.

Поклати глава.

— И вие ми давате този ключ. Точно в момента, когато Мирът започна своето нахлуване. Не е ли странно колко бързо могат да се сменят приоритетите?

Форсайт се изправи.

— Давам ви един шанс. Кажете ми кои са тайните поддръжници на Мира в Емпирей и ще помоля ЕмОт да проявят снизходителност към вас.

— Бих искал да зная, сър — каза Коста. — Бих искал тази война да не се беше случвала не по-малко от вас. Мога да ви кажа местоположението на автоматичната сонда на Лорелей, откъдето взех документите си. Но това е всичко, което ми е известно.

— Много лошо — отбеляза Форсайт. — При нормални обстоятелства съдът най-вероятно би се произнесъл за доживотен затвор. Но тъй като сме в състояние на война, предполагам, че присъдата ще бъде смърт.

Той се обърна и тръгна към вратата.

„Странно е — помисли си разсеяно Коста — да чуеш как произнасят смъртната ти присъда.“ Странно, защото точно в този момент животът му сякаш нямаше особено значение за него. Виждаше в мислите си как бясната фурия на Ангелиада се отклонява по невъзможен начин от орбитата си и заплашва ловните кораби и космическата станция.

А може би и самия Сераф.

Дали Ангелиада бе разумна? Данните на Крюйров недвусмислено сочеха в тази посока. Дали беше зло? Разполагаха единствено с реакцията на ужас на Ронион и убийствените атаки срещу ловните кораби. Но щом ангелите — дори повредените — предизвикваха добро, тогава какво би трябвало да правят антиангелите?

Нямаше никакви отговори. Но едно бе сигурно — че не разполагат с много време. Не и след като Ангелиада бе на четири дни от Централата. Не и с бюрократичните спънки, които неизбежно щяха да забавят намирането на каквито и да било решения, дори и да се докажеше съществуването на антиангелите.