Тимъти Зан - Ангелиада

Погледна отново към лайнера и настръхна. Мирските изтребители не обръщаха внимание на приближаващите разрушители; лайнерът, все още контролиран от врага, стоеше неподвижно; катапултиращ Номер Четири бе напълно открит за атака; Номер Три беше почти също толкова безпомощен.

И все още нищо не се случваше. Защо нищо не се случваше?

И изведнъж разбра.

— Обади се на ЕмОт! — Форсайт сграбчи Пирбазари за ръката. — Кажи им да изключат мрежата.

Пирбазари примигна.

— Господин Върховен сенатор, не могат да го направят. Това е единствената работеща мрежа.

— Зная — каза Форсайт. Всеки момент. Щеше да се случи всеки момент. — Обади се и им предай заповедта.

— Но ако го направим, цялата система ще остане открита — възрази Пирбазари. — Останалите мирски кораби могат да се появят навсякъде!

— Те не искат да се появят някъде другаде! — извика Форсайт. — Не разбираш ли? Искат подкрепленията им да пристигнат точно там ! Там , където ще могат да предотвратят унищожаването на предните си сили!

— Но тогава…

— Защо чакат? — Форсайт заби пръст в екрана. — Чакат да изтече времето. Знаят, че в мига, в който унищожат катапулта, ЕмОт ще изключи мрежата. Може би им остава само половин минута.

Пирбазари прехапа устни. Очите му трескаво обикаляха екрана. Форсайт забеляза, че цялата зала внезапно е притихнала. Чуваха се единствено гласовете от предаването.

Пирбазари трепна и посегна към телефона си.

— Да — каза той, докато набираше номера. — Прав сте. Мамка му!

Но вече бе прекадено късно. Докато набираше последната цифра и вдигаше телефона към ухото си, „Хармоничен“ направи своя ход.

От средната част на корпуса се разнесе блясък и дим, който се превърна в пламтяща опашка на ракета. Последва го втори блясък при завъртането на лайнера и следващата ракета подгони първата по петите. След това още един и още един, и още един на всяко завъртане на кораба. Ракетите се нареждаха една след друга, като патета, следващи майка си.

Пирбазари тихо изруга.

— Въздушните шлюзове. Разбира се. Няма оръжейни инсталации или бойни капсули, затова просто са натоварили ракетите си във въздушните шлюзове.

Обкръжаващите лайнера разрушители се опитаха да реагират — защитните им установки откриха стрелба срещу отдалечаващите се ракети. Но се намираха прекалено близо до лайнера, противоракетните им системи бяха твърде бавни, а самите разрушители — прекалено далеч, за да пресекат траекториите им и да поемат ударите върху себе си.

Внезапно Форсайт разбра защо. Разрушителите съвсем предвидливо се бяха разгърнали в отбранителна формация между „Хармоничен“ и катапултиращ кораб Номер Две — най-близката и най-вероятната цел на лайнера.

Но вместо към него, ракетите се носеха към далечния Номер Четири.

Към кораба, чиито защитници се намираха при Номер Три.

Командващият ЕмОт явно беше видял това едновременно с Форсайт. Бяха дадени заповеди и след секунди защитниците на Номер Четири започнаха да обръщат и да се оттеглят.

Всъщност опитваха се да се оттеглят. Но капанът вече беше хлопнал, мирските изтребители зарязаха атаките си срещу повредения катапултиращ кораб и се нахвърлиха върху разрушителите. Дори след като корабите на ЕмОт се насочиха към Номер Четири, изтребителите продължаваха да ги атакуват.

Внезапен проблясък привлече погледа на Форсайт. Защитните лазери на Номер Четири откриха огън и първата ракета беше превърната в прах. Форсайт затаи дъх…

Не. Мирският командващ също беше очаквал това. Първата ракета бе унищожена, но облакът прах и отломки продължаваше да се движи по първоначалната траектория.

И докато лазерите на Номер Четири продължаваха да стрелят, Форсайт разбра, че отломките всъщност защитават следващите ракети от атаките.

Командващият на ЕмОт отново се оказа на нужната висота. Друга серия заповеди — и от Номер Четири излетяха два снопа защитни ракети. Първата група премина през прашния облак и се насочи към втората мирска ракета…

Този път взривът беше достатъчно ярък, за да накара лещите на телескопа да се поляризират и да изобразят краткотрайното смъртоносно петно.

Но то не бе кръгло, както можеше да се очаква от обикновена експлозия. Беше триъгълно и единият му връх се протягаше натам, където до неотдавна се намираше бойната глава. Миг по-късно втората мирска ракета изчезна.

Както и двете вълни защитни ракети на ЕмОт.

— Проклет да съм — по-скоро със страхопочитание, отколкото с гняв, изруга Пирбазари. — Оформен заряд. Бойната глава беше с оформен заряд.