Тимъти Зан - Ангелиада

— Може би просто искат да се презастраховат.

— Или, както казахте, един от тях е финт. Целящ или да отвлече вниманието, или да задържи част от защитата. — Пирбазари кимна към екрана. — Въпросът е кой от трите?

Сраженията за Номера Едно и Три вече бяха ожесточени и противниковите кораби се осветяваха от слабите проблясъци на лазерните и плазмените оръжия или от по-ярките експлозии на ракетите. Разрушителите на ЕмОт бяха много по-големи и бронята им, подобна на защитата на ловните кораби, бе несъмнено по-дебела. В открит двубой дори най-модерните мирски изтребители не биха имали никакъв шанс срещу тях.

Но вражеският командир беше достатъчно умен, за да избягва подобен сблъсък. Неговите изтребители бяха много по-маневрени от разрушителите и той използваше докрай преимуществото си. Подобно на оси, мирските кораби непрекъснато проникваха сред защитата на ЕмОт и бързо се оттегляха, нанасяха удари срещу разрушителите, караха ги да се въртят един срещу друг и използваха момента, за да изстрелват множество малки ракети срещу двата катапултиращи кораба.

Повечето от ракетите не улучваха, биваха пресрещани от разрушителите или унищожавани от преградния огън. Но някои успяваха. Прекалено много.

И докато слушаше течащия коментар на командването на ЕмОт, Форсайт разбираше, че ситуацията бързо започва да става напечена.

Мирските изтребители също понасяха жертви. Един по един, понякога и в двойка, те избухваха в ослепителни проблясъци.

Но не достатъчно бързо. Далеч не достатъчно бързо. През червената мъгла на гнева, отчаянието и страха Форсайт гледаше как катапултиращите кораби поемат удар след удар.

И изведнъж работният край на Номер Едно избухна в сиво-бяла светлина.

— Какво стана? — изскимтя някой.

— Удариха го — каза Пирбазари. — Не целия кораб. Само онази част, която има значение.

Някой друг изруга.

— Защо тогава не се махат? Вижте ги само! Не им ли стига, че унищожиха катапулта? Какво сега, ще избият всички на борда ли?

Форсайт безпомощно стисна зъби. Мъжът беше прав — вместо да се измъкнат, мирските изтребители продължаваха да кръжат около повредения катапултиращ кораб.

— Искат да си отмъстят — промърмори той.

— Не мисля — колебливо каза Пирбазари. — Отмъщение в разгара на битката е проява на краен непрофесионализъм. А ако не друго, онези са професионалисти. Предполагам, че просто продължават да отвличат вниманието на разрушителите.

— За да успеят другарите им да свалят Номер Три изръмжа Форсайт.

Очевидно ЕмОт стигна до същото заключение. Внезапно разрушителите, охраняващи четвъртия и незаплашван катапултиращ кораб, напуснаха позициите си и се понесоха към обкръжения Номер Три.

— Най-накрая малко подкрепление — обади се някой от предните редици. — Тъкмо навреме.

Очите на Форсайт се свиха. Разбира се, подкреплението бе добре дошло… но в същото време Номер Четири оставаше напълно безпомощен.

— Зар, какво правят те, по дяволите?

— Рискуват — мрачно отговори Пирбазари. — След края на Номер Едно не могат да си позволят загубата на никой друг. В противен случай няма да са в състояние да изхвърлят никой мирски кораб от мрежата. Не смятат, че „Хармоничен“ е истинска заплаха за Номер Две, а Номер Четири е достатъчно отдалечен и разполагат с достатъчно време да го предупредят, ако някой от изтребителите внезапно реши да тръгне натам. Затова съсредоточават отбраната си при Номер Три.

— Звучи адски рисковано.

— То е адски рисковано — съгласи се Пирбазари. Но планът е достатъчно обоснован. Разрушителите могат бързо да се върнат при Номер Четири, а и самият катапултиращ кораб не е съвсем беззащитен. — Той посочи екрана. — Но не съм склонен да приема, че „Хармоничен“ не представлява заплаха за Номер Две.

Форсайт погледна към съответната част на екрана. Разрушителите от Номер Две бяха обградили големия пътнически кораб. Той се съсредоточи върху тази част от звуковия съпровод и чу как командирът на емпирейската ескадрила нарежда на „Хармоничен“ да отвори въздушните шлюзове и да се приготви за абордаж.

— Нареждат на лайнера да се предаде вече от няколко минути — каза Пирбазари. — До този момент капитанът не отговаря.

Форсайт хвърли бърз поглед към Номер Три. Напусналите Номер Четири разрушители почти бяха навлезли в обхвата на битката и предните кораби вече стреляха с лазерите си срещу нашествениците.

Но мирските изтребители сякаш не ги забелязваха. Като продължаваха да избягват ударите на защитниците, те продължаваха да атакуват катапултиращия кораб.