Тимъти Зан - Ангелиада

— Добре — каза Пирбазари. — И останалите ли?

— Само Коста. И не го изпускай от очи, Зар. Не го изпускай от очи.

— Не се безпокойте — каза Пирбазари.

Звездите се появиха от нищото. „Хармоничен“ пристигна.

— ЕмОт до лайнера — разнесе се остър глас от високоговорителя. — Идентифицирайте се.

Капитан Джуаби завъртя глава към главния екран на мостика, където на дисплей, подобен на тактически, бяха изобразени мрежата и катапултиращите кораби. До всеки от тях се носеха три или четири бойни кораба на ЕмОт в пълна бойна готовност.

— Тук капитан Джуаби от лайнера „Хармоничен“ — напрегнато каза той.

Прекалено напрегнато за вкуса на Леши. От мястото си, внимателно подбрано така, че да не влиза в полезрението на камерата, комодорът вдигна предупредително пръст. Устните на Джуаби едва забележимо потрепнаха и той леко кимна.

Разбира се, че ще сътрудничи. Не че имаше много голям избор. Всички командни секции на лайнера се намираха под мирски контрол и Джуаби можеше единствено да изпълнява нарежданията на Леши. Най-малкото, ако ценеше живота на екипажа и пътниците.

Джуаби леко се размърда в креслото си и златният медальон и верижката около врата му слабо проблеснаха. Телторст питаше — доста настоятелно при това — дали броят човешки животи ще е от значение за някой, който носи ангел.

Може би скоро щеше да разбере отговора.

— Отправна точка? — попита командването на Сераф.

— Балморал — отговори Джуаби. Очевидно човек с ангел на гърдите все още можеше да лъже, най-малкото когато е поставен под заплаха.

— Моля прехвърлете документите си — наредиха от ЕмОт.

Джуаби кимна към мъжа на комуникационния пулт. Мирският офицер се залови за работа, като съвсем леко се забавяше от непознатата клавиатура.

Леши бавно търкаше палеца в показалеца си, като се мъчеше да намали поне част от обхваналото го напрежение. Всичко зависеше от този момент, а точно в него не можеше да направи нищо друго освен да гледа и да чака. Документите от Балморал, които офицерът в момента изпращаше, бяха най-доброто, което можеха да направят от шифровъчния отдел на „Комитаджи“. Но нищо не е идеално. Ако командването на Сераф бе особено бдително или ако разполагаха с много добре програмиран компютър, целият план щеше да се срути като къщичка от карти.

А заедно с него и цялата операция. Плюс, вън от всякакво съмнение, и по-нататъшната му кариера. Телторст щеше да се погрижи за това.

Може би за около половин минута не се случи нищо. Леши се взираше в основния екран, наблюдаваше бавното движение на катапултиращите кораби и се чудеше с какво разполагат ескортиращите ги кораби на ЕмОт. Защитниците бяха с размерите на разрушители — малки, но много добре бронирани и несъмнено тежко въоръжени.

В този случай Леши не разполагаше с капсули на Страшния съд. И все пак тези кораби не биха могли да издържат срещу мощта на „Комитаджи“.

Един от далечните кораби за момент промени посоката си, за да продължи да държи „Хармоничен“ във фокуса на катапулта. Игра на бдителност. Леши предпазливо поемаше дъх. Независимо от изхода, никога не би си позволил да изпусне нервите си пред емпирейците.

— „Хармоничен“, можете да продължите към Сераф — разнесе се гласът. — Попътен вятър.

— Благодаря — отговори капитан Джуаби, докосна едно копче и прекъсна връзката. — Инструкции, господин комодор?

— Чухте човека — каза Леши. — Стандартен курс към Сераф.

Разнесе се отдалеченият рев на двигателите и „Хармоничен“ започна да ускорява. Леши продължи да гледа главния екран, докато лайнерът се отдалечаваше от фокуса на катапулта, и следеше за някакъв признак на подозрителност от страна на разрушителите на ЕмОт.

Но те просто останаха на обозначените си места недалеч от катапултиращите кораби. В пълно неведение за онова, което току-що бяха допуснали.

Той даде на „Хармоничен“ още пет минути преднина, след което кимна към Джуаби.

— Достатъчно. Отворете спасителните докове.

— Отваряне на спасителните докове, слушам — уставно отговори капитанът и посочи съответната конзола. — Изпълнете.

— Доковете отворени — изръмжа офицерът зад конзолата. За разлика от своя капитан, човекът изобщо не си направи труда да прикрие яростта си и чувството си за безсилие. Но пък той не носеше ангел. — Всички докове са отворени.

Джуаби отново погледна към Леши.

— Вие сте на ход, господин комодор.

— Благодаря. — Леши вдигна ръчния си комуникатор. — Първа вълна — старт.