Нийл Геймън - МеждуСвят

По-късно в столовата седнах до Джерзи.

— Някога домъчнява ли ти за дома? — попитах го аз.

— Че защо да ми домъчнява? — озадачи се той. — Ако не бях тук, нямаше да съм в семейното гнездо, а щях да съм мъртъв. Дължа живота си на МеждуСвят.

— Схванах — казах с чувство на завист. Аз изпитвах носталгия непрекъснато, понякога до степен на истинска болка в стомаха, което блокираше биосензорите ми и шашкаше лекарите. Ала не си признавах, разбира се. Смених темата. — Чудя се дали ще сме в един отбор при тази тренировка.

— Защо да мислиш и премисляш толкова безплодно — чу се приятен глас зад нас, — когато, ако просто се отправите към таблото с бюлетина в коридора, на ваше разположение ще се открият пълните и окончателни факти.

Джай сведе глава, усмихна се и отмина.

— Той да не каза, че отборните задачи вече са обявени? — попита ме Джерзи.

— Така мисля — отвърнах аз и двамата се втурнахме да се надбягваме по коридора към таблото, където вече се тълпяха новобранци, които преписваха съответната информация в тетрадките си и си подвикваха неща като: „Уха! Аз съм с Джолиет! Отивам да си взема чесън!“ и „Хей, Джиджу. Утре сме в един екип!“

Джерзи отметна глава назад и изкукурига.

— Аз съм в отбора на Стареца! — изкрещя той. Стареца лично водеше група от четирима новобранци. Завиждах, но донякъде чувствах облекчение, че не съм избран — понякога Стареца все още ме плашеше. Дж/О също беше в екипа на Стареца. Както и Дж’р’охохо. Той е кентавър и миналата седмица недвусмислено ни даде да разберем, че ако още веднъж чуе „яде като кон“ в столовата, всички ще получим отпечатъци от конски подкови по лицата си. Реших, че Стареца е избрал най-обещаващите кандидати за собствения си отбор. Не се изненадах, че не е взел мен и не можех да го виня.

Опитният оперативен на моя отбор беше Джай, загадъчен и, както веднъж сам се описа, многосричен.

— Това означава, че използва много дълги думи — каза Дж/О, който имаше достъп до няколко речника в главата си.

Ето ме и мен. Ето го и Джозеф, едър като бик. Ето я крилатата Джо, която не ми бе проговорила след онзи ден на скалите, но която вече не ме игнорираше. Ето я и Джакон, момичето-вълк. Можеха да ме сложат и в много по-лоша група.

После звънецът иззвъня и вкупом тръгнахме към лабораторните упражнения по практична тавматургия 3 3 Чудотворство, способност да се творят чудеса с помощта на боговете. От гръцките думи „таума“ — чудо, и „теургия“ — божествено дело. .

Будилникът зазвъня половин час преди изгрев и прекъсна тревожния сън, в който аз и семейството ми, поради някаква причина, си бяхме събрали багажа и се бяхме преместили в Промеждутъка. Мятах се между опита да изкача стълбите в коридора, превърнали се в картина на Ешер, и това да слушам как мама ме поучава, че заради лошите оценки ще ме изядат демони. Мама бе станала като картина на Пикасо, двете й очи бяха от едната страна на носа, Джени се бе превърнала в момиче-вълк, а хлапето — в калмар, който живее в пещера в морето. Всъщност се зарадвах, че се измъквам от леглото.

Наредихме се за каша за закуска, като изключим месоядните мои версии, които разкъсваха месо от зубър — сготвено или, в случая на Джакон, сурово. После си взехме припасите и се събрахме на плаца в групи по петима.

На някои отряди бе дадена зелена светлина да потеглят, те пристъпиха в Промеждутъка и изчезнаха.

После асистентката на Стареца изтича от кабинета му и го повика. Стояха доста близо до нас. Чух: „Не могат! Сега ли? Е, нищо не може да се направи. Все пак се обаждат отгоре. Кажи им, че ще дойда.“

Той се обърна към Джай.

— Можеш да вземеш още един човек, нали?

Джай кимна. Държеше запечатаните заповеди, които щяха да ни отведат на тренировъчната мисия.

Стареца се върна при групата си и им съобщи новото развитие. После посочи различни места на плаца.

Духът ми се повдигна — надявах се, че Джерзи ще бъде разпределен в нашата група.

Вместо това към нас бавно приближи Дж/О.

— Здрасти, новият отбор! — каза той. — Е, аз съм готов да тръгвам. Ние, осъдените на смърт и така нататък.

— Не говори така дори на шега — скастри го Джай. Потупа ме по рамото — аз щях да съм Бродещият в екипа. — Наченете нашата междупространствена екскурзия.

— Какво? — попита Джо.

Джай се усмихна.

— Изведи ни оттук — каза той.

Поех си дълбоко дъх, със съзнанието си отворих вратата към лудостта и в индийска нишка навлязохме вътре.

Промеждутъкът беше студен и докато Бродех имаше вкус на ванилия и пушек от дърва.