Нийл Геймън - МеждуСвят

— Опитах се да те предупредя — казах аз.

— Да — отвърна тя. — Разбрах, че се опитваш да ми привлечеш вниманието. Само че просто не исках да те погледна.

Стоях под дъжда и треперех.

— Как се запозна с Джей? — попитах.

— Като всички. Един ден сме започнали да Бродим, той е дошъл и ни е довел тук. Най-вече ни е спасявал от бедите по пътя.

— Така откри и мен. По пътя спаси живота ми, три или четири пъти. Жертва и собствения си живот, за да ме докара тук… Но не мисля, че би се отнасял така с мен и съм сигурен, че не би допуснал да се оставя да се държат с мен по този начин.

Настана мълчание. После тя ме погледна с кафявите си очи, които сякаш виждах в огледало.

— Прав си. И аз не мисля, че би го направил. Ще кажа на другите.

После се изкачихме мълчаливо до върха на скалата, но това мълчание беше изпълнено със спокойствие.

След това нещата се промениха. Е, не много и не постоянно, но определено имаше подобрение.

А аз си мислех, че тестовете на господин Димас са трудни.

Изпитите в МеждуСвят биха накарали някой от Менса да закърши ръце. От ушите на най-добрите ни мозъчни тръстове би заизлизал пушек. Как се отговаря на въпрос като: „Невероятностният фактор на свят с обърнато време е солипсистичен или феноменологичен?“ Или: „Опишете шест приложения на анти-елемента пандемониум.“ А какво ще кажете за това: „Обяснете наличния гносис от Клипотичните същества от Седми ред.“

Опитайте да се борите с такива неща, когато едва сте изкарали тройка по Домашен бит и икономика.

Намирах се в тренировъчния лагер на МеждуСвят вече двайсет седмици. Двайсет седмици непрекъснати упражнения, уроци по бойни изкуства, за които никога не бях чувал (един от инструкторите беше от свят, където Япония се беше обединила с Индокитай, за да създаде, освен всичко останало, бойни стилове, пред които таекуондото изглеждаше като бални танци), умения за оцеляване, дипломация, приложна магия, приложна наука и един куп други неща, които едва ли ще намерите в програмата на повечето гимназии — а също и на техникумите, като стана дума.

След двадесет седмици МеждуСветска храна, интензивни тренировки, интензивно обучение — да му се не види, интензивно всичко — бях останал без мазнини като парче телешка пастърма, и се приближавах към такива мускулатура и рефлекси, каквито бях виждал да рекламират на гърба на старите книжки с комикси и за каквито винаги си бях мечтал. Освен това главата ми беше пълна с факти, обичаи и друга езотерика, която би ми позволила (теоретично) да мина за местен на голям брой Земи, където човечеството изглеждаше като мен.

Разбира се, новооткритите ми умения по хитруване и сливане с околността не биха ми помогнали много на някоя от другите Земи, за които знаехме, например тази, от която беше Джакон Хаарканен. Джакон беше пример за това какво би станало, ако в родословното дърво е имало вълк, може би преди трийсет хиляди години. Тя беше яка и дива, тежеше около 35 килограма, повечето — чисти, жилести мускули, покрити с къса тъмна козина. Имаше талант за груби шеги — обичаше да се свива на някоя от гредите в горната зала в спалното помещение и да те изненада, минеш ли отдолу, като се спусне и те събори на пода. Имаше остри зъби и яркозелени очи и все пак приличаше до известна степен на мен.

Както може би сте разбрали от описанието, Джакон беше една от по-далечните ми братовчедки.

В момента аз и тя, заедно с Джоузеф Хокун и Джерзи Хархкар стояхме на един от най-високите балкони в Базовия град, възползвайки се от рядката възможност за почивка от уроците. Наблюдавахме стадо антилопоподобни същества да профучават по протежението на тясната речна долина под нас. Беше по пладне и предпазните полета бяха достатъчно отслабени, че да позволят на охлаждащия ветрец от планетата да мине през тях. Стоях до едно дърво лигири, натежало от гроздове оранжево-червени плодове. Пред нас имаше цветни лехи с кралски лилии, циклопия, карамфили и син лотус. Имаше цикади, иглолистни растения и цветя, които не съществуваха на повечето Земи от милиони години. Комбинираните им ухания бяха достатъчни да ме замаят, особено след сухия филтриран въздух в учебните зали.

Базовият град, като други три-четири обречени плаващи градове, сред които бяха пръснати силите на МеждуСвят, нямаше фиксирано местоположение — вместо това се носеше, благодарение на съчетание от магия и наука, през свят, в който човеците все още си намираха един на друг вкусни бълхи. Все едно да живееш в постоянна обиколка на национален парк с размерите на планета, изглед след изглед от зрелищна природна красота. Плъзгахме се над върховете на гори, които се простираха на половин континент, висяхме над водопад, който никога нямаше да бъде наречен Ниагара, седяхме си в безопасност и наблюдавахме вулканични изригвания, торнадо, наводнения…