Нийл Геймън - МеждуСвят

Има и по-лоши места да ходиш на училище.

Движехме се на изток заради поредната смяна във фазата. Случваше се по график. Докато гледахме, светът пред нас затрептя, после сякаш се разтопи, протече в моментни сцени от налудничавия пейзаж на Промеждутъка, и отново се завърнахме към реалността. Този път се носехме над обрулена тундра, а слънцето бе високо над главите ни. Виждах стадо зубри да препускат, а шепа мрачни мастодонти методично ошмулваха голяма върба. Въздухът беше по-студен, а в далечината видях блещукащите скали на планински ледници, докато пълзяха към нас и лъщяха като айсберг на слънцето.

Същата долина. Но различен свят.

Изненадваме местните, когато влизаме, затова се придържаме към праисторическите времеви потоци. Така има по-малък шанс да ни открият. Всичко е част от необходимите мерки, които предприема МеждуСвят, за да попречи на Бинарните и на МЕГ да го открият. Плаващите куполни градове се местят на случаен принцип сред няколко хиляди Земи на около половината разстояние от центъра на Арката. Ето защо, дори с моите умения за Бродене в Промеждутъка, имах нужда от помощ да открия точния свят, на който се намира Базовия град.

Помощта дойде под формата на странно малко уравнение, което Джей нарисува в кървавия пясък. Както повечето неща в МеждуСвят, то работеше чрез комбинация от магия и наука.

{MC}: = Ω/∞ нито беше само математически аргумент, нито изцяло вълшебно заклинание. То беше парадоксално уравнение, като например корен квадратен от минус едно — комбинаторно понятие, научно твърдение, създадено с магически средства.

{MC}: = Ω/∞ беше меметичен талисман, който всеки от нас носеше в главата си — само там и никъде другаде, и който ни позволяваше да „се завръщаме у дома“ през слоевете реалност, за да стигнем до Базовия град, където и да е той. Това беше ключ и трябваше да си Бродещ, за да прещрака в ключалката. Летящите кораби, захранвани от енергията на немъртви Бродещи, не можеха да го сторят; нито космическите кораби, кръстосващи през Статика на подпространството, задвижвани от дълбоко замразени Бродещи, мъртви на 99 процента. Трябва да си истински жив Бродещ, с ключ в главата, за да се получи. Ето защо беше буквално невъзможно някоя от империите да открие МеждуСвят.

Поне такава беше теорията.

Всичко това обясняваше усета за сигурност, който ни позволяваше да се чувстваме удобно на открито, докато четиримата се препитвахме един друг за утрешните изпити: Основни теории на мултифазната асиметрия в поляризираните равнини на реалността и Законът за неопределения трапецоид, наблюдаван в церемонията на деветте ъгъла .

Дори след пет месеца повечето от новите попълнения все още се държаха доста студено с мен. Вече не оставах сам на масата в голямата зала, но пък и не се избиваха да седнат до мен. А докато говореха с мен, все още се усещаше известна резервираност, която не можех да не забележа. Аз бях един от тях — аз бях тях, а човек не може да мрази себе си. Но пък не е и нужно непрекъснато да се обича. Така че след като никога нямаше да се превърна в господин Популярния, трябваше да се науча как да го понасям. Трите алтернативни версии на самия мен — терминът, използван от лектора ни в Нива на реалността 101, беше „паравъплъщения“ — които седяха с мен на терасата, бяха най-близко до това, което мога да нарека приятели — което ги поставяше в категорията на „не врагове“.

— Добре — казах аз, — избройте атрибутите, които остават константни от една равнина в друга.

— Ами… — измънка Джозеф и почеса носа си. — Всички ли?

— Те са само четири, Джозеф.

Джозеф беше от Земя, по-плътна от моята, което означава по-силно гравитационно поле. Той бе с фигурата на двукрак танк и вероятно бе по-силен, отколкото има право да бъде което и да е човешко същество. Веднъж ми го обясни — ставаше дума за някакви по-дълги и по-широки сухожилни връзки, увеличено съотношение между напречно набраздени и гладки мускули и по-голяма костна плътност. Аз знам само, че той е два пъти по-висок от мен и почти толкова силен.

— Симетрия, хиралност, съответствие и… ъм…

Изглеждаше така, сякаш може да победи голѐм на шах, ако първо някой завърже очите на голѐма. Но всъщност си беше доста умен — налагаше се, за да не изостава от всички други Джоевци.

— Предаваш ли се?

— Не е латералност, нали? — попита без особен ентусиазъм той.

— Да — отвърнах аз. — Това е.

— Мой ред е — намеси се Джерзи. — Какво са подпраговите изоритми и как се прилагат към Бродещите?