Нийл Геймън - МеждуСвят

След онова първо зашеметяващо посещение няколко пъти се бях връщал в Промеждутъка. Беше част от основното ни обучение за изостряне на способностите ни да намираме различни входове и изходи, да се учим по кои повърхности да не стъпваме (големият морав диск, който плаваше като фризби с размера на кола, изглеждаше примамлив транспорт, но ако стъпиш отгоре му, те засмуква като изгладнели подвижни пясъци) и как да разпознаваме морфожите и други опасности. Все още не харесвах мястото. Беше твърде странно, твърде нестабилно. В един от многото уроци по оцеляване инструкторката описа пътуването през Промеждутъка като „интуитивно налагане на указващ посоката ред в зародишна фрактална хипергънка“. Казах, че на мен ми прилича по-скоро на опит да намериш път навън от огромна плазмена лампа. Тя отговори, че било същото.

Но, вярвате ли ми или не, има начини да минеш през Промеждутъка и да излезеш точно там, където искаш. Нито един от тези начини не е лесен — особено за такъв като мен, на когото му е трудно да стигне дори до магазина в двуизмерна равнина като земната повърхност. Никой не бе съвсем сигурен колко измерения има в Промеждутъка. Най-добрите учени на МеждуСвят смятаха, че съществуват поне дванайсет, а е възможно още пет или шест да са скрити в различни субатомни кътчета и пукнатинки. Промеждутъка беше пълен с хиперболоиди, ленти на Мьобиус, бутилки на Клайн… всичко, което наричат неевклидови форми. Чувстваш се като в плен на най-лошите кошмари на Айнщайн. Ако на това място искаш да се ориентираш, не можеш просто да погледнеш компаса и да кажеш: „Насам!“. Там посоките не са само четири, нито осем, нито дори шестнайсет. Човек може да тръгне по безброй много пътища, нужно е съсредоточаване и концентрация, като да откриваш скритите индианци в рисунка на гора. А най-вече е нужно въображение.

Минахме през портала (този път приличаше на въртяща се врата в универсален магазин, само че с мокри панели от цветно стъкло), застанахме върху едната страна на огромен додекахедрон и Джай отвори запечатаните заповеди. Той извади листа и пусна плика (на когото веднага израснаха криле и отлетя, в Промеждутъка е трудно да замърсяваш). После разгърна листа с инструкциите, мълчаливо го прегледа и каза:

— Трябва да достигнем следните координати — и ги прочете. — Светът е от неутралните в конфедерация Лоримаре. Там ще вземем три маяка, поставени на един квадратен километър от изходната ни точка.

Взех листа и го погледнах. Можеш да разбереш някои неща за дестинацията дори само като погледнеш координатите. Ако си представите Арката — както наричаме Алти-лената — като лък, дебел в средата и изтъняващ към краищата, тази Земя беше почти в средата на извивката на Арката, в най-дебелата част. Световете в крайните части на роговете са или изцяло магични или изцяло технологични, но с приближаването към центъра разграничаването започва да намалява и почти напълно да изчезва. Бинарните и МАГ имат пълна власт над милиони Земи в роговете, но с приближаването към средата на Арката желязната им хватка леко се разхлабва. Има Земи, където МАГ или Бинарните дърпат конците зад кулисите, използвайки хора като илюминатите или технократите. А има светове, чиито цивилизации се основават на науката или на вълшебството, но все още не са подчинени от нито една от враждуващите страни. Моята Земя е от тях. Тя е малко по-напреднала в науката, отколкото в магията. А светът, в който отивахме, бе още по-близо до центъра на Арката — везните на цивилизацията му рано се бяха наклонили в полза на науката, но също толкова лесно можеха да са се наклонили и в другата посока, към магията.

Джай ме посочи и каза:

— Моля, ескортирай ни до правдивата ни дестинация, Бродещ!

Кимнах, запечатах координатите в главата си и ги оставих да ме придърпват насам-натам също като лескова пръчка за търсене на вода. Занулих в точния изходен възел, който исках — пулсираща карирана леха на далечната страна на нещо, което приличаше на поле от разлюлени ивици тофу. Скочихме един по един от додекахедрона върху огромно кипарисово парче, носещо се с мек златист блясък. Бях готов да ги отведа от там до лехата, когато изведнъж нещо профуча край главата ми и остави след себе си цветна ивица.

— Морфож! — извика Джакон. — Скрийте се!

Тъй като си беше Джакон, тя игнорира собствената си заповед, зае вълча поза и заръмжа заплашително, оглеждайки изпод вежди заобикалящия ни хаос.