Алън Кол - Вихър

— За да подкрепим тази цел — отбеляза Риел, — сме излъчили листа с кандидати, одобрени от оперативния комитет на „Пушкан“.

— Почакайте — спря ги Стен. — Разкажете ми повече за този одобрен списък. Това не ми звучи много демократично.

— О, но е такова — настоя Милхауз. — В най-чистия възможен смисъл.

— И той няма предвид онази примитивна теория, според която всяко същество има право на глас независимо колко… незаслужило е. — Риел хвърли на Милхауз изпълнен с обожание поглед. Стен реши, че той трябва да е от „заслужилите“.

— Разбирам — промърмори Стен. Той изхъмка дипломатично няколко пъти. — Много е интересно, че смятате така.

— Добре. Явно разбирате моята гледна точка — каза Милхауз, като прие сумтенето за съгласие. — Нека бъдем откровени. Повечето същества — което означава необразованите класи — искат да им се казва какво да правят.

Той се приведе напред пламенно.

— Те чувстват… неудобство пред тежките решения. Те искат структура в живота си. Това ги кара да се усещат…

— Комфортно — подсказа Стен.

— Колко проницателно от ваша страна, господин посланик. Да. Това е точната дума. Комфортно. Както и щастливи.

— Образованите знаят най-добре — вметна Нирски.

— Отдавна известен факт — излая Теранд.

— Не може да има тирания, ако има образован елит, казва Милхауз. Нали така, скъ… ъъъ… Нали така? — Риел се изчерви, тъй като почти разкри чувствата си.

Милхауз я потупа нежно по бедрото, като задържа ръката си малко по-дълго.

— Да. Казах… нещо подобно. Но аз не съм гений. Други са орали на същото поле — той хвърли на Стен мрачен поглед. — Така че мисълта не е напълно оригинална.

— Колко скромно от твоя страна — отбеляза Стен.

— Благодаря ви, посланик. Както и да е… да се върнем на нашия… манифест. Смятаме, че новите водачи на купа трябва да бъдат избрани от всички влиятелни семейства. Най-образованите суздали, торки, богази и джохианци — като мен самия.

— Дали успехът в този университет се равнява действително на… квалификацията им? — поинтересува се Стен.

— Няма по-голяма лаборатория на знанието от университета „Пушкан“. Така че… това се подразбира.

— Трябваше да се досетя. Колко глупаво от моя страна — престори се на смутен Стен.

— Въпреки че виждаме голяма нужда от подобрение и тук — каза Милхауз. — Много от курсовете са… неправилни по начина си на мислене.

— Предполагам, че промяната в университета също е сред исканията ви? — попита Стен.

— Абсолютно.

— И ще изгорите сградата, ако не ви послушат?

— Да. Кой нас спре? — намеси се младата богази. — Моето семейство важно. Някой мене нарани — много неприятности.

— Същото важи за всички нас — допълни Риел. — За полицаите стана добре, че дойдохте. Ако ни бяха сторили нещо наистина… о, семействата ни щяха да ги унищожат. Повярвайте ми.

Милхауз подаде на Стен снопа, който представляваше манифеста на оперативния комитет.

— Това са нашите искания — вземете ги или ги оставете.

Стен остана неподвижен дълго време.

— В такъв случай… си тръгвам — заяви той накрая. И се изправи.

В стаята избухна паника.

— Почакай — викна Милхауз. — Какво правиш?

— Връщам се в посолството — отговори му Стен. — Тук няма полза от мен. Пък и не е моя работа. Определено е местен проблем. Така че, ако ме извините… Ще отида да погледам какво се случва с вас на екрана. И ще си взема питие, за да се постопля малко.

— Но не можеш да си тръгнеш! — Риел почти се разплака.

— Само гледай — вдигна рамене Стен.

— Но полицията ще…

— Убие всички ви — довърши мисълта й Стен. — Доста са настървени, вярно. Не мисля, че се нуждаят от особено много подстрекателства. Вашият произход вероятно ще ги разгневи още повече. Знаете ли какви са полицаите? Докачливи. Много докачливи. Странно е, нали? Вие си мислите, че се бунтувате. Но полицаите се бунтуват наистина. Става всеки път.

— Какво искаш от нас? — проплака Милхауз. Страните му бяха побелели от страх.

Стен се обърна пред вратата.

— По-добри въпроси. Какво наистина искате? И не ми пробутвайте тази глупост с манифеста.

Последва пълна тишина.

— Защо не направим така — предложи Стен. — Ще видя дали някой има желание да говори с вас. Да осигури честно и безпристрастно изслушване на вижданията ви.

— Някой… важен? — попита Милхауз.

— Да, някой важен.

— Публично изслушване?

— Не знам. Може би.

— Искаме свидетели — излая Теранд.

— Ще попитам — заяви Стен. — Сега… това ще бъде ли достатъчно? Честно изслушване на всичките ви възгледи. И те да бъдат взети под внимание от хората, които взимат решенията. Става ли?