Алън Кол - Вихър

— Не и от мен — възрази Мениндер. — Изборите се правят от хора с надежда. Точно сега имам също толкова надежда за моите хора, колкото да хвана някога риба в това езерце — той посочи към мъртвите води.

— Някой ще замести Искра — продължи да го убеждава Стен. — И най-вероятно ще замените един деспот с друг. Защо да го оставяте на случая?

— Защото никой човек не може да води Алтайския куп сам — отвърна Мениндер. — Ако не сте забелязали, никой от нас не е лесен за съглашение.

— Забелязах — каза Стен сухо.

— Всъщност сме ужасни в това отношение. По-скоро бихме се убили един друг, отколкото да съжителстваме заедно. Затова и водач става най-големият убиец. По дефиниция… Така работи глупавата ни система. Най-голямото и най-лошото племе изритва дракх по всички останали, колкото се може по-често. Затова и остава голямо и лошо.

— Щях да предложа нещо друго — направи втори опит Стен. — Щях да ви предложа да сформирате нещо като коалиционно правителство.

Мениндер изсумтя:

— Коалиция? В Алтайския куп? Не е особено вероятно.

— Преди почти бяхте съставили една — напомни му Стен.

Очите на Мениндер се присвиха.

— Какво искате да кажете?

Стен реши да говори направо.

— Злополучната вечеря със стария Какан — каза той. — Никога не повярвах на тази история.

— А в какво вярвахте? — гласът на Мениндер беше леден.

— Смятам, че Каканът изобщо не е бил поканен — отвърна Стен. — Не би седнал с група суздали, богази и торки. Още по-малко би се хранил с тях. Мисля, че вие… генерал Даул… Ютанг и Дайатри… дори не сте знаели, че той ще се появи. Всъщност смятам, че сте седели в онази стая и сте се чудели как да се отървете от него. А вие сте единственото същество в този куп, способно да сформира съглашение между всички представени видове.

Стен го дари със смразяваща усмивка.

— Ако това е вярно — продължи той, — то доказва, че само вие можете да съберете заедно някакъв вид коалиционно правителство.

Мениндер замълча. Хвалбата на Стен включваше и обвинение.

— Това, което не мога да проумея — поде отново Стен, — е как сте убили стария негодник.

— Не съм — каза Мениндер. Секунда по-късно: — Не сме.

Стен сви рамене.

— Няма голямо значение за мен, тъй или иначе.

— Нима бихте искали убиец за владетел?

Стен го погледна.

— Посочете ми някой, който да не е.

Мениндер се замисли. Накрая каза:

— Ами ако не подкрепя идеята ви? Ще ме оставите ли на мира?

— Не и този път — заяви Стен твърдо.

— Значи нямам голям избор — отсече Мениндер.

— Може би. Но ще проработи по-добре, ако вярвате, че имате избор.

— В такъв случай е най-добре да кажа „да“, колкото се може по-бързо — обобщи Мениндер.

— И аз така мисля — съгласи се Стен.

— Отново Мениндер — изрева Вечният император. — Защо непрекъснато го споменаваш?

— Защото, сир, е най-добрият за тази работа.

Вечният император му хвърли изучаващ поглед.

— Това да не е упрек от типа „Казах ли ви“, Стен? Да не би да твърдиш, че съм се издънил с избора си на Искра?

— Не е моя работа да съдя решенията ви, сир.

— Защо продължавам да чувам укор в гласа ти? — попита Императорът.

— Професор Искра беше най-добрият избор сред доста лоши, сир — намеси се Махони. — Всеки може да го види. Именно затова, сир, мисля, че сега идеята на Стен е добра.

— Комитетите не създават добри закони — възрази Императорът. — Никога не са го правили. И никога няма да го правят. Преди да се усетиш, и всеки член има собствени цели, базирани на чисто его. Консенсусът става невъзможен. Купува се с власт или пари, или секс, или всичко от гореизброените.

Императорът пресуши питието си. Холографският му образ направи знак Махони и Стен да сторят същото.

Чашите бяха изпити и напълнени отново. Стен понечи да продължи, но Махони му хвърли особен поглед, така че предпочете да замълчи и да остави Йън да движи нещата.

— Не мога да бъда по-съгласен, сир — каза той. — Правителствата, съставени на комитетен принцип, като цяло са безполезни. Но в този случай, сир, не може ли това да е временно решение? Всъщност може би то ще доведе до постоянното.

— Обясни — заповяда Императорът.

— Създаването на коалиция — продължи Махони — може временно да успокои духовете. Да спре за кратко насилието.

— Възможно е — съгласи се Императорът. — Продължавай.

— Защо да не дадем на коалицията определено време, сир? Това и това трябва да бъде постигнато за такова и такова време. След което коалицията спира да съществува. Автоматично.