Алън Кол - Вихър

Един откос и…

— Граната! — разнесе се вик и взводът се затича напред.

Четвърт секунда по-рано четиримата гурки на Стен бяха стояли мирно в края на платформата. Сега, изневиделица, се изкачиха, разблъсквайки паникьосаните политици настрани. Подпряха уилигъните на бедрата си и снарядите от АМ2 започнаха да прерязват и покосяват разузнавателния взвод.

Стен посегна към скрития в костюма си пистолет и падна, притиснат от Алекс към земята. Алекс се надигна, захвърли наметалото си и скритият отдолу уилигън откри огън.

Даул стоеше като поразен, когато гранатата падна на дъска точно пред него — колко досадно — и той я изрита. Гранатата тупна от платформата и се взриви, като го запрати върху Мениндер. И двамата мъже паднаха на земята, Даул полузашеметен.

Мениндер понечи да отмести туловището на генерала от себе си, после размисли. Какъв по-добър щит би могъл да открие, осъзна той, а после обърна мислите си към камуфлажа и доста успешно се престори на труп.

Очите на доктор Искра бяха широко отворени, веждите му започнаха да се смръщват като на професор, който ще наругае любим студент за това, че не може да отговори на елементарен въпрос, когато покрита в кръв жена изскочи пред него.

Ръцете на Искра се протегнаха напред, опитвайки се да избутат този ужас встрани.

Жената простреля Искра четири пъти в лицето, преди изстрелите на пазачите да я покосят.

Стен се претърколи настрани, а пистолетът излетя от кобура му. Изправи се до клекнало положение, докато умът му осмисляше виковете на тълпата, огнестрелните залпове, трясъците от ада, който беше представлявал парад допреди малко, и воя на гравилихтери на пълна мощност.

С крайчеца на окото си видя лихтерите на Бор да се откъсват от паркинга си, после под него се оказаха двама мъже, които се прицелваха, и той стреля… туп, туп… и двамата паднаха мъртви… огледа се за друга цел…

Доволната усмивка замръзна на лицето на Венло, докато включваше системата за увеличение на визьора. Картината се приближи.

Искра беше мъртъв. Без съмнение.

Мениндер и Даул бяха ударени — вероятно. Нямаше значение, те не бяха важните цели.

Сега. Сега оставаше Стен.

Ето го. Копелето не беше мъртво. Изправи се на крака…

Издига се… задръж дъха… издишай плавно… обхвани спусъка… подготви се за отката… натисни… сега!

Изстрел-откат-удар от приклада, опрян в рамото му. Затворът изхвърли пушещата гилза, трак, следващият куршум влезе в камерата, по дяволите, целите не се виждат…

— Стен е поразен — съобщи безстрастен глас по комуникационната уредба.

Млъкни, каза Синд. Не поглеждай. Не се обръщай. Просто се съсредоточи върху този прозорец и завесата, помръднала се от проблясъка на изстрел, копелето е тренирано, достатъчно умен е, за да избере място сред сенките, и тя запрати три АМ2 снаряда през прозореца…

Официалната дреха на Стен може и да беше подплатена с броня от Килгър. Но човек не можеше да издържи удара на солиден куршум, тежащ малко над сто грама и идващ със скорост от около осемстотин метра в секунда, освен ако не се намираше в танк. Иначе бронежилетката беше също толкова полезна, колкото и за пешеходеца, блъснат от камион.

Но мина твърде много време, докато се пробудят старите умения на Венло, докато умът му очакваше отката да блъсне рамото му.

Шестстотин метра не са съществени при модерните оръжия. Но са фактор. Особено когато става въпрос за огнестрелно оръжие с конвенционален метателен експлозив, който да изблъска тежък куршум до целта. Затова траекторията на куршума на Венло, изстрелян от пушката за лов на динозаври, беше висока, пръстеновидна дъга, изложена на вятъра и студените и топли вълни.

Куршумът трябваше да уцели Стен в корема. Вместо това първа премина през тежкия стол до него и после се разби. По-голямата част рикошира Бог знае къде. Но плътната му обшивка се блъсна директно в бронираното сако на Стен, в основата на една от здравите плочки, с които Килгър го беше покрил. Стен се претърколи от платформата. Противоударната възглавница се изду и за миг посланикът заприлича на плаваща играчка за баня. После, докато падаше към труповете, възглавницата спадна и пред него се изпречи някой с пушка с щик.

Неясно как, но пистолетът все още беше в ръката на Стен и той застреля мъжа, и затърси нова цел, после осъзна, че все още е жив и може да чуе превъзходното „Айо… Гуркали“, докато подкрепленията му пристигаха.

Снарядите на Синд направиха таванската стаичка на решето и запратиха Венло зашеметен назад. След миг той се окопити и се затътрузи към отворения капак, но не, някой щеше да го чака там, спокойно, предвидил си и това, протегни се надолу…