Алън Кол - Вихър

Някой от космодрума се обади — имперска част или части, на които им предстоеше да кацнат.

Нито Стен, нито Алекс имаха представа какво става. Бяха ли това подкрепления? Някакви имперски поданици, които нямаха нищо общо със събитията? Инвазия?

Небето прогърмя по-силно, отколкото при някоя от бурите на Джохи, и корабите се спуснаха към земята.

— Исусе — промълви Алекс. — Не съм виждал толкова кораби, откакто войната свърши. Това трябва да са две… не, три ескадрили. Някой е спрял да се шляе. Или просто са ни разкрили, момко.

Стен не отговори — той също наблюдаваше небето. Втора вълна връхлиташе след бойните кораби.

Транспортни машини за войските, помощни превозни средства и техните екрани.

Стен предположи, че идва цяла дивизия от имперски войници.

Какво, по дяволите…

— … правиш тук, Йън?

— Искаш отговора за деня преди вчера — попита Махони, — или променената версия, след като прехванахме очарователното ти съобщение до Първичен свят?

— Това, което смяташ, че ще ми понесе по-добре — каза Стен. Бяха на флагманския мостик на имперския боен кораб „Репулс“, който беше под командването на Махони. Отвън някога безлюдният космодрум на Рурик беше претъпкан с кораби и изглеждаше като централно военно поле на Първичен свят.

Оценките на Стен и Алекс бяха правилни — силите на Махони се състояха от три ескадрили и „домашната“ част на Махони, Първа гвардейска дивизия.

Махони ги поздрави, представи ги на адмирала, командващ силите на флота, доста официален тип на име Лангсдорф, прогони го от мостика и извади бутилка специален ликьор, направен за Императора и наречен скоч.

— Ще ви кажа какви са заповедите ми. Императорът ми нареди да сформирам умиротворителна сила след избухването на казармите. Каза ми, че иска да пристигна внушително в подходящото време. Длъжността ми е имперски губернатор. Трябваше да ви подкрепя и да се уверя, че Искра ще остане на трона си.

Стен присви устни.

— Нищо не е променило мнението му значи? За Искра.

— Нещо трябваше ли да го направи?

— Да. Дванайсет тона камъни, които успях да обработя, и здраво сребърно корито, в което да ги държа. Както и да е. Ще ти покажа тази малка колекция по-късно. Случаят с Искра се разреши от само себе си.

— Затова и заповедите ми бяха променени — каза Махони. — Алтайският куп трябва да бъде управляван директно от Първичен свят.

— Управление от вкъщи — зачуди се Алекс. — Това никога не бил отговор, съжалявам, сър.

— Килгър, денят, в който не можеш да видиш пречка, е денят, в който ще облека отново униформа. И на мен не ми харесва. Но това са заповедите на Императора.

— За колко дълго?

— Не ми беше казано.

Стен завъртя чашата между пръстите си, като се чудеше как да зададе въпроса.

— Йън, какви бяха заповедите ти за мен?

— Никакви. Трябваше ли да има?

— Не знам.

Стен обясни, че беше поискал да бъде освободен по-рано и че Императорът беше отказал. Сега, след смъртта на Искра, Алтайският куп бе дори по-близо до пълен хаос и той предположи, че или ще се прибере позорно вкъщи, или ще му бъде дадена друга задача.

— Предполагам — каза Махони, — че продължаваш като посланик. Поне докато ударните вълни не се успокоят. После смятам, че един от нас ще бъде преместен. Не мога да си представя, че Императорът ще държи и двамата си високоплатени експерти по справяне с проблемите на едно и също място за дълго време. Има твърде много горящи хамбари из Империята.

— Да.

— Не мисля, че трябва да се тревожим за някаква си заповед, нали, Стен?

— Не затова питах.

— Добре. Всичко е уредено. Нека видим дали не можем да накараме тези обесници да подпишат нещо като военно споразумение утре. Сега би ли се отпуснал малко? Станал си докачлив и параноичен, откакто си сред тези скапани убийци.

— Предполагам, че си прав — каза Стен и последва заповедта на Йън, като се опита да се отпусне.

Сега поне имаше някой, на когото да се опре. Но нещо дълбоко в него му подсказваше, че Алтайският куп ще намери начин да повлече Махони, флота и Имперската гвардия в кървавата анархия, която всички наоколо обичаха толкова много.

Седнаха на брега на пустото езеро на Мениндер. Старият торк мълчеше, докато Стен обрисуваше мрачното бъдеще, което заплашваше купа.

— Намирате се пред един от онези моменти в историята — каза Стен, — когато катастрофите и възможностите са еднакво достъпни. Какво ще се случи сега, зависи от вас.