Лари Нивън: Дар от Земята

Товарът на рамробота се спускаше надолу, прикачен за парашут.

Небето гъмжеше от летящи коли, които непрестанно меняха посоката си, опитвайки се да предугадят накъде ще се понесе бялата точка. Какво толкова се чудеха, ясно беше, че ще кацне съвсем близо до Болницата. Рамроботът се беше прицелил в един от двата кораба, а Болницата, израснала като гигантско туморно образувание от строителен корал, запълваше изцяло пространството между тях.

Но днес духаше силен вятър.

Исус Пиетро се намръщи. Вятърът щеше да отнесе парашута отвъд обрива. Нищо чудно безценният товар да се приземи не върху плато Алфа, обитавано от екипарии — членове на екипажа, където не се допускаха никакви колонисти, а върху колонистките райони отвъд ръба.

Така и стана. Подобно на ято гъски летящите коли се понесоха след него и се гмурнаха надолу, успоредно на четиристотинфутовата стръмнина, която разделяше плато Алфа от плато Бета, обрасла с плодни горички, езера и просторни, тучни ливади с безгрижно пасящ добитък. На Бета нямаше къщи, защото хората от екипажа не желаеха колонистите да се заселват толкова близо до тях. Но все пак им позволяваха да работят, както и на децата да играят тук.

Исус Пиетро вдигна телефона.

— Заповед — заговори той. — Товарът от рамробот 143 се спуска над Бета, сектор… двадесет и две, или наблизо. Изпратете четири отряда подкрепления. При никакви обстоятелства не пречете на колите и екипажите им, но арестувайте всеки колонист, намиращ се в радиус половин миля от мястото на приземяване. Просто ги задържайте за разпит. Побързайте.

Товарът се понесе над малката горичка от цитрусови дръвчета и кацна на отвъдния й край.

Горичката се състоеше от лимонови и портокалови дръвчета. Един от предишните рамроботи бе доставил заедно с другите чудеса на земната биоинженерна наука и техните генетически изменени предшественици. Нито един паразит не беше в състояние да се завъди в кората или плодовете на тези дървета. Те можеха да растат навсякъде. Чудесно се погаждаха с други култури, преминали подобна генетична реконструкция. Плодовете им запазваха своята зрелост в продължение на близо девет месеца от годината, а когато някои от тях се откъсваха, за да посеят семена, това ставаше на неравномерни интервали, така че на всеки пет от шест произволно избрани дървета, постоянно имаше готова за събиране реколта.

В своя безпощаден стремеж към слънчева светлина дърветата бяха разтворили листа и клони, образувайки гъст зелен навес, да крачиш под него бе като да се скиташ из някоя примитивна девствена гора. Тук долу растяха гъби, също изпратени от Земята, но те не бяха променени.

Поли вече бе набрала няколко дузини. Ако някой я попита, така и ще му отговори — че е дошла в цитрусовата горичка за гъби. Преди това, естествено, ще трябва да скрие своя фотоапарат.

Като се имаше пред вид, че сезонът за обработка на растенията беше отминал, на плато Бета имаше удивително много колонисти. В горите, из ливадите и по склоновете щъкаха поне няколкостотин — мъже и жени, излезли на пикник, или на екскурзия. Някой бдителен полицай-изпълнител неминуемо би намерил за невероятно равномерно тяхното разпределение из околната местност. А и повечето от тях, както би се оказало, принадлежаха към организацията Синове на Земята.

Но товарът от рамробота избра да кацне в участъка, зает от Поли. Тя се намираше в покрайнините на горичката, когато до ушите й достигна притъпен удар. Поли се затича пъргаво в посоката, от която идеше. Беше почти неразличима в горския сумрак, благодарение на черната си коса и мургавата си кожа. Приведе се, допълзя до два повалени дънера и надникна над тях.

На тревата недалеч пред нея се въргаляше голям метален цилиндър. Куполите на пет парашута танцуваха под напора на вятъра.

„Ето значи как изглеждат“ — помисли си Поли. Цилиндърът беше толкова малък и въпреки това бе пристигнал от незнайно далече… но това всъщност беше една нищожна част от рамробота. Основната конструкция вероятно вече бе поела обратно.

Естествено, по-голямо значение имаше товарът. Съдържанието му никога не беше банално. Вече шест месеца — откакто беше получено и разшифровано лазерното съобщение — Синовете на Земята крояха планове как да се доберат до товара. В най-лошия случай биха могли да го предложат на екипариите срещу откуп. В най-добрия щеше да е нещо, заради което си заслужаваше да умреш.

Поли понечи да напусне сянката на дърветата, когато забеляза въздушните коли. Най-малко трийсет от тях се спускаха над товара.