Лари Нивън: Дар от Земята

Мат Келер беше третият от края. Тъкмо когато момчето пред него освобождаваше пространството пред сестрата той вдигна шишето, огледа го с критичен поглед и произнесе достатъчно високо, за да го чуят:

— Не изглежда никак добре.

На лицето на медицинската сестра се изписа злобно нетърпение. Някаква колонистка отрепка си позволява да й губи времето!

— Най-добре да го прокарам отново — продължи Мат, вдигна шишето и изпи съдържанието му. — Това беше ябълков сок — обясни той по-късно същата вечер. За малко да ме хванат, че го пробутвам в медицинската станция. Да беше видял лицето й. Не можеш да си представиш какъв цвят имаше.

— Но защо го направи? — попита баща му с най-искрено недоумение. — Защо ти трябваше да настройваш срещу себе си мис Прин? Нали знаеш, че е член на екипажа. Здравните картони отиват право в Болницата!

— Аз пък смятам, че беше много забавно — намеси се Джини. Тя бе сестра на Мат, около година по-малка от него и винаги го подкрепяше.

Усмивката изчезна от лицето на Мат, оставяйки след себе си нещо мрачно и неприсъщо за ранната му възраст.

— Исках да им го върна заради чичо Мат.

Мистър Келер премести поглед от Джини към момчето.

— Ако продължаваш да разсъждаваш по този начин, Матю, рано или късно ще свършиш в Болницата — също като него!

— Не се тревожи, Чингиз — отвърна безгрижно Матю. — Мис Прин вероятно вече е забравила всичко. Върви ми в тези неща.

— Глупости. Ако не съобщи за теб, смятай го за изключителна проява на доброта.

— И през ум не й е минало.

В малката стаичка на следоперативното отделение, Исус Пиетро Кастро седеше за първи път от четири дни в леглото. Макар и голяма, операцията не бе особено сложна — бяха му сменили левия бял дроб. Освен това получи безпрекословна заповед от Милард Парлет, който беше чист член на Екипажа. Заповед, да се откаже от пушенето незабавно.

Докато се надигаше, за да прегледа документите, натрупани през четирите дни на неговото отсъствие, почувства изпъването на вътрешните тъканни спойки, останали от операцията. Купчината документи, оставени върху шкафчето от неговия заместник, изглеждаше непропорционално дебела. Въздъхна, взе писалката и се захвана за работа.

Петнайсетина минути по-късно той смръщи нос над някаква незначителна жалба — просто училищна шега — и понечи да я запрати в кошчето. Изведнъж я разгъна и прочете отново името.

— Матю Лей Келер? — произнесе учудено на глас.

— Признат за виновен по обвинение в държавна измяна — докладва в същия миг майор Дженсън. — Преди шест години. Тогава избяга от плато Алфа като скочи в пропастта. Официално беше съобщено, че е бил изпратен в органната банка.

Но не беше, припомни си неочаквано Исус Пиетро. Вместо него бяха изпратили предшественика на майор Дженсън. А Келер бе загинал без никакво съмнение…

— Тогава защо си прави шеги в медицинската станция за колонисти?

Майор Дженсън отвърна след кратко размишление:

— Той имаше племенник.

— Който сега е на петнадесет?

— Може би. Ще проверя.

„Значи Келер има племенник — мислеше си Исус Пиетро. — Бих могъл да следвам стандартната практика и да му изпратя предупреждение. Не. Нека смята, че този път му се е разминало. Да му оставим простор за действие и някой ден той ще замени тялото, откраднато от неговия чичо.“

Исус Пиетро се усмихна. Дори започна да се киска, но болката в гърдите го накара да се задави.

Рилото, стърчащо от генератора на рамробота, отдавна не беше ярко и блестящо. Повърхността му се бе превърнала в мозайка от големи и малки вдлъбнатини, миниатюрни кратери, оставени от зрънцата на междузвездния прах, пробил си път през конусовидното поле. Всъщност подобни вдлъбнатини имаше навсякъде — върху термоядрените двигатели, корпуса, дори по повърхността на товарния отсек, тридесет мили по-назад. Корабът изглеждаше нашарен от удари.

Но всички тези повреди бяха съвсем повърхностни. Беше изминал повече от век, откакто този модел рамробот бе претърпял последните си сериозни конструктивни изменения.

Сега, на осем и половина години отвъд Юнона, конусовидното поле беше изключено за втори път. Термоядрените пламъци се превърнаха в чифт актинични сини свещи, създаващи тяга от една дванайсета g . Товароподемната макара се завъртя бавно, докато накрая товарният отсек отново се завърна в гнездото си.

Машината сякаш се поколеба… след това двата й цилиндрични двигателя се издигнаха над корпуса върху тъничките си крака и за не повече от секунда застанаха под прав ъгъл спрямо него. Сетне краката им започнаха да се сгъват. Но сега вече двигателите сочеха напред.