Роджър Зелазни - Избор на лице

Разбира се, не изрекох на глас нищо.

Разминавахме се с мяркащи се нарядко хора, но нито те ни заговаряха, нито ние тях. Доколкото можах да преценя, всички идваха за една или друга религиозна служба. Скоро бяхме на мястото, към което се стремях. За жалост съвсем наблизо имаше литургия. Загубих десетина минути, докато открия друга черна порта в безлюден сектор. Отворих вратата, промъкнах се вътре, обърнах се и помогнах на Гленда да влезе след мен. Нито се противопостави, нито започна да ме засипва с въпроси, а ме последва по наклона с ръка на рамото ми.

Отворих кутията и пренастроих координатите, като през цялото време долавях напрегнатия поглед на момичето. Е, можех да пренастроя и паметта й, ако се наложеше.

Вратата горе щракна. Застанах пред Гленда с револвер в дясната ръка и приготвена за хвърляне граната в лявата. Ако защитните системи бяха в автоматичен режим, нямаше да ме обстрелват. Ако пък бяха на ръчен, надявах се присъствието на Гленда да възпре пръстите на Блек, посегнали към бутоните. Дори да я прежалеше, разчитах в първите мигове моята броня да ни предпази от смъртоносните устройства. Може би щях да ги неутрализирам навреме.

— Правилно ли предполагам, че процедурата обикновено не е толкова напрегната? — чух въпроса на момичето.

— Отдръпни се назад. Ще стъпим на съвсем равна повърхност.

Докато завърша изречението, вече не стояхме върху наклон.

Въпреки всичко залитнах, чух накъсания вой на алармата и запратих гранатата си по оръжейния комплекс.

Бутнах Гленда към стената, която щеше да ни защити от взрива. Преди да е затихнала експлозията, аз се извъртях и се шмугнах през отварящия се портал.

Наоколо нямаше никой. Алармата продължаваше да си врещи. Аз тичах с все сила по коридора.

Профучах през първата му извивка, където вече бях защитен от обстрел и видях, че тежката врата на Изчислителния център е отворена. Показах се предпазливо иззад металната рамка, готов да стрелям.

Нямаше нужда да се прокрадвам. Тук бяха само Джийн и Дженкинс, а вече знаех, че са мъртви. Точно как бяха умрели за мен нямаше особено значение, но отбелязах мимоходом, че Джийн е прострелян в лявото слепоочие, а ризата на Дженкинс е подгизнала от кръв по гърдите и корема. Имах съвсем смътни спомени от нападението. Сливането при смърт протича малко странно. Ако аз ги бях изпреварил по пътя към нищото, те щяха да съхранят в паметта си моите последни мигове с ужасяваща яснота. Сякаш неволно си налагахме някакво старшинство, по най-болезнения начин, при прехвърлянето на свръзката. Нямам представа защо е така. А и не ми се струва важно.

Прекосих залата с няколко широки крачки и изключих алармата. Тъкмо се обръщах и Гленда влезе, запъна се и пребледня. Побързах да отида при нея, завъртях я с гръб към грозната гледка и я изведох.

— Оттук.

Вратата на Архива също зееше гостоприемно. Оставих момичето в коридора и продължих сам. Изскочих иззад рамката и нахълтах в залата.

Не заварих никого вътре. Но преди да си отдъхна и да се изправя, очите ми се обърнаха сами към най-важната част от залата и повече не виждах нищо друго.

Пета, четвърта, трета и втора скоби липсваха от таблото. Креслото бе завъртяно наляво, а шлемът висеше накриво отгоре.

Болката в раменете ме накара да усетя колко съм се напрегнал. Въздъхнах дълбоко, изтрих стичащата се по веждите ми пот и се извърнах.

В първите секунди отказвах да осъзная видяното. Който — или какъвто — да беше Блек доскоро, сега бе вкарал в съзнанието си още четирима от моите приспани демони, трима от които не познавах изобщо. Нищо не му пречеше да го стори, щом беше един от нашите клонинги. Но дори мисълта, че може да се престраши, не бе ми хрумвала досега. Както бях неподготвен, този шок се оказа по-страшен от всичко, дори от множествената ми смърт и хаоса в Крило 5.

Облегнах се на стената, без да изпускам от око коридора. Пръстите ми напипаха цигара и я запалиха. Налагаше се да проясня ума си и да действам без никакво протакане.

Несъмнено първата ми задача беше да го открия.

Добре, но можеше да е навсякъде — да се крие в Нулевото крило, да се е върнал къде ли не в Дома. Значи трябваше веднага да насъскам Бандита, за да провери дали вече е отбелязано нещо, направено от Винкел. В случай на отрицателен резултат трябваше да претърся Нулевото крило.

Почти без да забелязвам смутената и разстроена Гленда, аз се върнах в Изчислителния център. Не знам дали пак се измъчваше при вида на труповете, но не се отделяше от мен.