Саймън Грийн - Светът на мъглите

— Искам да ми направиш една услуга, Джейми — поде Въртю, все още усмихнат. — В замяна на това и аз ще сторя нещо за теб. Какво по-просто от това?

— И какво всъщност? — попита Джейми нетърпеливо. — Ако предположим, че става дума за нещо специално, ще ти дам отговор интересува ли ме работата или не.

— Да счупя ли една от ръцете му? — запита телохранителят. Гласът му бе нисък, спокоен и приятен: по същия начин би могъл да попита за времето или да се включи в учтив разговор.

— Може би по-късно — глухо отвърна доктор Въртю. — Трябва да, проявиш снизхождение към него, скъпи ми Блекджак. Той притежава скрити качества.

— Нямам намерение да проявявам снизходителност към никого — смутолеви телохранителят. — Но ти си босът.

Джейми усети как по челото му избиват горещи капчици пот въпреки студа. Нямаше и съмнение какво означават думите на телохранителя.

— Прости ми, че те посрещам в това непроветрено помещение — любезно продължи Въртю. — Но имах работа тук, която не търпи отлагане. Знаеш, не бих искал търговецът да развали…

— Нещо, което знам ли? — Насмешливо го изпревари Джейми.

— Предполагам — дискретно отвърна доктор Въртю. — Името й е Скай, Мадълайн Скай… Те бяха партньори в бизнеса почти три години. Никога не са били любовници, макар и да имаха възможност да го сторят. Мадълайн Скай, чудесна жена, достатъчно силна, за да ти счупи врата. Те работеха заедно върху стотици неща. Той винаги се е възхищавал на волята, устрема, дързостта, експертизите й. Най-страхотният партньор, който някога е имал. Джейми Роял притежаваше мнозина познанства, ала малцина приятели. А сега загуби още един.

— Вие, негодяи…

Ръцете му се свиха конвулсивно в юмрук, той метна поглед към черния жакет и мигновено забеляза, че телохранителят само го изчаква да предприеме нещо. Джейми потисна гнева си, чувствайки как ярост и студена пот избиват в стомаха му. Щеше да намери време да си отмъсти по-късно.

— Кой я уби? — попита той хладнокръвно.

— Кой мислиш? — запита го на свой ред доктор Въртю.

Джейми се стараеше да не поглежда към хилещия се телохранител.

— И така, Мадълайн е мъртва — пророни накрая той. — И подозирате, че ще ми направите силно впечатление с това?

— Казвам го, за да те сплаша — поясни доктор Въртю. — Готов ли си сега да обсъдим работата?

Джейми пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. Студеният въздух причиняваше болка в дробовете му, ала тя като че ли го успокояваше. Не за пръв път се заричаше да не хвърля всичките си козове наведнъж. Не печелеше почти нищо, а когато изгубеше, приключваше ситуацията ей-тъй. Той бе работил навремето с всякакви чешити, но доктор Лиън представляваше вечния закон. Някои говореха, че бил бандит, преди да се появи в Пристанището на мъглите, и Джейми бе склонен да вярва в това.

— Ние винаги сме готови да обсъждаме бизнеса — заяви решително Джейми. — Или вие сте на друго мнение?

— Няма нищо трудно — измърка с кадифен глас Въртю. — Известно ли ви е ханчето „Черният трън“?

— Разбира се — отвърна Джейми — теренът на Сайдър. Най-коравосърдечната търговка на крадени вещи в Пристанището на мъглите, но цените й са справедливи. Повече или по-малко.

Въртю измъкна ловко малък пакет изпод кожената си наметка и го подхвърли на Джейми. Той претегли, тежестта му с ръка и повдигна учудено вежди.

— Сайдър държи пакет за мен — измърмори Въртю. — Бих искал да прескочиш утре вечер до „Черният трън“, да вземеш този пакет и да й дадеш дължимото на свой ред. Поверявам ти огромна сума, Джейми, ала внимавай да не ги изгубиш по пътя си към „Черният трън“.

Джейми кимна и пъхна пакета във вътрешния си джоб.

— Какво има в този пакет?

— Кристал с памет. Пази го внимателно, Джейми; що се отнася до мен и съдружниците ми, безопасността му е по-ценна от твоята. Ако кристалът се повреди по някакъв начин, ще си имаш големи неприятности с мен. Донеси кристала и ми го предай лично и службата ти при мен ще приключи. В замяна на това ще се погрижа за данъците ти. За всичките.

— Това ли било? — намръщи се Джейми. — Трябва да си си изгубил ума, Въртю. Срещат се толкова много куриери, готови да изпълнят задачата ти и за една десета от сумата, която ми е необходима, за да платя данъците си, Защо ли си губиш времето с мен?

— Нуждая се от дискретен човек, на когото да мога да се доверя — поясни дружелюбно Въртю. — Да не говорим за безнадеждните случаи. Убеден съм, че си запознат с факта, че кражбата на кристали с памет се заплаща със смъртно наказание в Пристанището на мъглите. Ще изпълниш ли тази задача заради мен, Джейми?