Саймън Грийн - Светът на мъглите

Очевидно някаква алармена система. Кат измъкна миниатюрни ножици от левия си ботуш, пресегна се да пререже жиците, после се поколеба. Те бяха твърде забележими. Провери отново и се ухили с кисела физиономия, когато откри малък електронен сензор, втъкнат здраво в желязната рамка на решетката. Щом докоснеш решетката или рамката, сензорът автоматично ще вдигне тревога. Кат пъхна ножиците в ръкавицата си и извади тънка сонда от десния си ботуш. Деликатно отстрани сензора с умение, придобито от дългата практика. Върна сондата в ботуша си, сетне взе ножиците и внимателно клъцна и двете жици, просто за всеки случай. Сложи ножиците в левия си ботуш, извади малка отвертка и спокойно се зае да развинтва четирите обикновени винта, които крепяха решетката.

От дългото стоене в тази поза кръвта нахлу в главата му, но той се стараеше да не обръща внимание на това и не си даваше много зор. Един по един пусна три от винтовете в кожена торбичка на колана си, след това прибра отвертката и дръпна внимателно желязната решетка. Тя лесно се поддаде под ръцете му и увисна на последния болт. Кат се ухили. Засега всичко вървеше според плана му. Бутна настрани решетката и провря ръка през прозореца, след това главата си и чак тогава си пое дъх. Зарита, за да се освободи от улука. Изчака за миг да успокои дишането си и се пусна от вътрешната рамка. След това се запромъква през тесния отвор. Само толкова жилав и гъвкав като него можеше да се справи с тази задача. Ето защо съперниците на Кат го признаваха за най-добрия катерач на покриви в Пристанището на мъглите.

Той скочи леко от прозореца долу и се сви като неподвижен звяр, докато очите му не свикнаха с тъмнината. Пред него се простираше тесен коридор със стълбище отляво и две врати с решетки от дясната страна. Лунните лъчи нахлуваха през отворения прозорец зад него, но дори тренираните очи на Кат трудно можеха да различат подробностите в тъмнината зад трептящата светлина. Той свали ръкавиците, втъкна ги в пояса си и започна да присвива и отпуска дългите си тънки пръсти. За добрия крадец ръцете са толкова важни, колкото инструментите, които използва. Кат винаги се грижеше за ръцете си. Докосна пода с връхчетата на пръстите си, после затвори очи, концентрирайки се върху допира до полираното дърво. Слаби вибрации преминаха под пръстите му и Кат се намръщи замислено. Бяха инсталирани сензорни плоскости, скрити в пода, несъмнено за да включат всички видове алармени системи, ако човешко тегло ги задвижи. Все още със затворени очи Кат се приведе бавно напред и зашари с пръсти по пода, като се опитваше да разбере по увеличаването и намаляването на вибрациите къде е безопасно и къде — не. Напредваше бавно, сантиметър по сантиметър, докато не се увери, че е открил основния двигател, после закрачи уверено по коридора, избягвайки лесно предателските места.

„Също като при стара игра — помисли си той безучастно — стъпиш ли накриво, отиде ти гърбината…“ После сбърчи чело, като си припомни колко дълго Пристанището на мъглите трябваше да поддържа павираните си тротоари. Времената тогава не бяха като днешните. Кат потръпна и забърза към по-ниската от двете врати. Колкото по-скоро приключеше с тази част от работата, толкоз по-добре; белият костюм, който го бе прикривал в снега и мъглата, бе твърде подозрителен в тъмния пуст коридор.

Закова се пред затворената врата и я проучи внимателно. Касата й му разкри достатъчно сведения за жилището, но не можеше да го информира какво се криеше вътре. Вратата трябваше да бъде хитро устроен капан, скрита по някакъв начин „бомбичка“ — и с това трябваше да се справи. Кат прокара нежните си пръсти по грубото дърво, но не можа да открие нещо необичайно. Взе химикалка-фенерче от десния си ботуш и я долепи до повърхността. Наведе се още по-ниско и заоглежда рамката на вратата. Със сигурност там имаше малко, високо поставено, леко издадено копче и само с едно докосване вратата щеше да се отвори. Кат поклати глава огорчен, че трябваше да използва така талантите си и измъкна желязната сондичка от ботуша си, след това бързо я плъзна до копчето, за да го освободи. Намръщи се и дръпна назад сондата. Аларменото копче вече беше обезвредено, сигурно бяха забравили да го включат преди да си легнат. Кат погледна нагоре. Това беше смешно лесно. Той изгаси фенерчето, сложи го със сондата настрана и сграбчвайки здраво дръжката на вратата, бавно я открехна. Набързо провери за алармени системи в горната част и после надникна предпазливо в спалнята.

Читать дальше