Саймън Грийн - Светът на призраците

Стигнаха до част от коридора, запречена с плътна маса сиви паяжини. Наложи се да спрат, за да разсекат проход с мечовете си. Бавна и изтощителна работа — лепкавите нишки не отстъпваха лесно под ударите на остриетата. Понякога Сайлънс си въобразяваше, че забелязва проблясващи за миг светлинки, но другите нищо не споменаваха. Реши да не ги тревожи, преди да се увери. Лицето на есперката започна да се свива в гримаси, тя спираше, за да се вторачи напрегнато в нов вид израстък или механизъм.

— Вече си припомня — промърмори Гарвана на ухото на Сайлънс. — Наглеждай я.

После завиха зад поредния ъгъл, Диана се вцепени и запищя. Гарвана и Фрост светкавично скочиха напред, за да застанат между нея и опасността. Тя някак потисна втория си вик, но така се тресеше, че с мъка остана права. Сайлънс застана до нея, трудно се пребори с желанието да извърне поглед. Най-после откриха какво бе сполетяло изчезналия персонал на Тринадесета база.

Лесно познаха човешките форми и органи, пръснати по стените, смесени с чуждата тъкан и структури. Телата бяха разкъсани и събрани отново според неопределим кошмарен замисъл. Механизми, слети с мускули и ярки вени. Около кости се виеха нерви и кабели. Всеки орган, всяко сухожилие несъмнено още живееше и изпълняваше някаква функция в чудовищното цяло. Лицето на Стасяк зяпаше сляпо от подвижна сребриста паяжина. Нямаше очи, но до устата ритмично потрепваше мускулче.

— Живо е — тихо каза Гарвана. — Чувствам го със съзнанието си. Не би трябвало да съществува, но е живо.

— Също като кораба на пришълците — обади се и Фрост. — Съчетанието на живо и неживо ми напомня за киборгите. Биомеханична единица, която е много повече от сбора на съставните си части. Това работи, Капитане. То има своя причина да съществува.

Сайлънс се обърна към Диана. Отпусната отворена уста, невиждащи очи. Той се озърна към живата стена.

— Поне вече знаем съдбата на щурмоваците. Сигурно са ги хванали и… преработили пред нея. Нищо чудно, че е блокирала паметта си. — Той отново погледна есперката, но веднага наведе глава. Пустотата в очите й беше по-обвиняваща и от най-гневния поглед. — Но защо не са хванали и нея?

— Есперите имат уникални защитни механизми — студено отвърна Гарвана. — При опасност могат да използват своя есп, за да станат псионно невидими. Нито ги виждаш, нито ги чуваш. Дори да се блъснеш в тях, няма да усетиш. Явно е добра защита и срещу пришълците. Можеш да попиташ Диана, когато се опомни. Ако изобщо се възстанови.

— Окаже ли се, че не е в състояние да върви с нас, ще бъдем принудени да я оставим — заяви Фрост.

— Знам — отрони Сайлънс. — Знам.

Тръгнаха покрай стената, мъчеха се да откриват и запомнят подробности. Гарвана хвана Диана за ръка и тя вървеше с него, но лицето й си оставаше все така безизразно. Лампата още се рееше над хората и нейната безжалостна светлина разкриваше ужаса на живата повърхност до последната дреболия. Познати крайници и органи бяха включени като съставна част на чуждата технология. Полукълбо от мозък лъщеше влажно, пронизано от сребристи и сиви плетеници, до него пръстите на обезкръвена китка неспирно се свиваха и разгъваха. Очна ябълка блестеше мътно между медни тръби, по които избиваше пот. Безкрайна мрежа от вътрешности се виеше във всички посоки, смесена с оплетени златни и сребърни жички. Фрост разглеждаше всичко с хладнокръвно любопитство. Сайлънс не можеше и насила да откъсне поглед от стената. Гарвана повече внимаваше откъде да преведе Диана, която послушно го следваше.

Срещнаха още подобни стени, измъчващи сетивата им, и колкото по-навътре в трето ниво навлизаше групата, смесицата от жива плът и неразбираема технология ставаше по-явна, но и по-объркваща. В Тринадесета база преди нашествието бяха живели и работили сто двадесет и седем мъже и жени. Дори едно мускулно влакно от телата им не бе останало неизползвано.

— Но защо? — изрече Фрост накрая. — Какъв е смисълът във всичко това? Каква е целта? Щом пришълците са способни да постигнат нещо подобно, защо просто не са използвали… ресурсите на базата, за да поправят кораба си?

— Вероятно е претърпял твърде тежки повреди — предположи Гарвана. — Или пък тази… конструкция е същинската причина пришълците да дойдат тук. Трябва да потърсим още информация, да разберем положението като цяло. Засега само правим догадки.

— Длъжни сме да намерим пришълците — отсече Сайлънс. — Не бива да им се размине безнаказано.