Саймън Грийн - Светът на призраците

— Запалителна — обясни на Гарвана. — Опитай да я хвърлиш по-нагоре в стълбището, преди да избухне.

Той кимна, гранатата литна от ръката на Фрост и се стрелна в мрака горе. След ярката експлозия алени пламъци забушуваха по стълбата. Нажеженият въздух също не проби през издигнатия от Гарвана психически щит. Огънят жадно поглъщаше слузта, всичко наоколо се освети, сякаш беше слънчев ден. Пламъците полека затихваха, унищожили веществото, накрая тишината и мракът отново се възцариха в коридора. Остра горчива миризма насити въздуха, но вече нищо не пълзеше и не се стичаше от стените.

Тримата се огледаха, опитваха се да възприемат със съзнанието си чудатите форми на живот, избуяли от стените и тавана. Сплетените в мрежи нишки се полюшваха бавно, като че някой току-що ги бе разбутал, за да мине. По стените блещукаха сребристи ивици, приличаха на оживели схеми. И с всяка секунда все по-тежко се натрапваше вонята на гниещо месо.

— Първо насекоми, които се крият в металните стени, после слуз, която има мания да убива, сега пък това — обади се Фрост. — Каквото и да се крие тук, явно никак не се стреми да бъде намерено.

— Еспер! — Гласът на Сайлънс слабо отекна, но не получи отговор. — Рипър, Стасяк, къде сте? Чувате ли ме? Диана!

Чакаха, но ехото просто заглъхна. Неизвестност се криеше в дълбините на тъмните, неподвижни сенки.

— Разпръснете се и претърсете етажа — заповяда Сайлънс. — Искам да ги намерим. През цялото време ще поддържаме връзка помежду си. И внимавайте! Това нещо никак не ни харесва.

Те се разделиха и подхванаха бавната работа по претърсването на стаите и коридорите. Нерушимото безмълвие беше някак призрачно и почти агресивно след напрегнатия сблъсък преди малко. Наоколо витаеше неизбежност, нещо трябваше да се случи и очакването чегърташе по нервите. Откриха грамадна дупка в стената, вероятно пробита от граната или нападащ Страж, забелязаха и няколко още нажежени пробива от разрушители, но нито следа от щурмоваците и есперката или пък от онова, с което може би са се сражавали.

Накрая се върнаха в подножието на стълбата, спогледаха се и поклатиха глави.

— Стражите трябва да са ги отмъкнали навътре в базата — предположи Фрост. — Може да са били програмирани за залавяне, а не за ликвидиране.

— Но нали Гарвана каза на Диана как да ги обезвреди — напомни Сайлънс. — За човек с нейните дарби те бяха лесна жертва.

— Нещо се е объркало — промълви Гарвана.

Сайлънс кимна сковано.

— Гарван, намери ги. Използвай своя есп.

Той сви вежди от усилието. Фрост заговори на Капитана:

— Мислех си, че е полтер. Обикновено те не са телепати.

— В него няма нищо обикновено — Сайлънс не си направи труда да сниши глас. — Ашраите се погрижиха за това.

Гарвана отвори очи и вдиша дълбоко, после тръсна глава, сякаш за да проясни мислите си.

— Никъде не забелязах щурмоваците. Есперката се крие в един шкаф нататък по този коридор. Издигнала е психозащита, но усетих присъствието й.

— Защо се крие? — попита Сайлънс.

— Не знам, Капитане, но ми се струва, че й се е случило нещо лошо. Нещо непоносимо.

Поведе ги по един страничен коридор, Фрост и Сайлънс държаха разрушителите си готови за стрелба. Сенките се мятаха зловещо край реещата се над главите им лампа. Най-сетне Гарвана спря пред редица шкафове и ги огледа един по един. Сайлънс изумено се взря в тях. На ширина не достигаха и петдесет сантиметра, бяха високи колкото обикновен човек. Дори нямаха размерите на приличен ковчег. Какво ли бе уплашило есперката до обезумяване, за да се напъха в тази теснотия? Гарвана спря пред един от шкафовете и дръпна вратата. Беше заключена. Той напрегна силата си и ключалката се пръсна. Диана Вертю се свиваше полуприклекнала в шкафа, плътно обвила с ръце тялото си, с конвулсивно стиснати клепачи. Позата би причинила болка само за броени минути, а след толкова време сигурно беше немислимо мъчителна. Но есперката дори не помръдна, за да се измъкне от шкафа. С нищо не показваше, че забеляза дошлите хора. Гарвана протегна ръка и нежно докосна рамото й.

— Тя се е затворила в себе си — тихо обясни престъпникът. — Случилото се тук е било толкова страшно за нея, че е предпочела да потисне цялата активност на съзнанието си, вместо да го приеме.

— Непременно трябва да научим какво е станало — каза Сайлънс. — Също и къде са щурмоваците. Гарван, освободи я от това състояние.

— Капитане, нищо не мога да направя. Ако насила отворя съзнанието й за света, мога да я погубя завинаги.