Саймън Грийн - Светът на призраците

— Один, дали нещо отново се намесва в работата на комуникационната мрежа?

— Напълно възможно е, Капитане — промърмори ИИ в ухото му. — От известно време не мога да се свържа с групата на второ ниво. Нещо в Тринадесета база смущава комуникациите на всички равнища. Налага се да изразходвам необичайни количества енергия, за да поддържам поне слухов контакт с вашата група. Това обаче не обяснява защо престъпникът не успя да се свърже с тях чрез достъпните на съзнанието му средства.

— Трябва да слезем и да ги потърсим — намеси се Фрост. Тя вдигна лампата към мрака на стълбището. Сенките заподскачаха, без нищо да разкрият. — Ако с другата група се е случило нещо, длъжни сме да разберем какво е то.

— Каквото и да е, най-вероятно вече е приключило — каза Гарвана. — На никого няма да помогнем, ако сляпо се втурнем надолу. Почакайте да помислим малко. Досега въпросите само се натрупват и май въобще не стигнахме до ясни отговори. Например щом Старблъд е разполагал с шест Стражи, защо не ги е използвал срещу нахлулите пришълци?

— Да предположим, че не е имал време — подсказа Фрост. — Според записаното в дневника му, докато се усетил какво става, било е вече късно. Всъщност напълно възможно е Стражите да са били заразени с чуждата жива тъкан още преди някой да се е сетил за тях.

— Именно — натърти Гарвана, облегнал се на жезъла си. — Значи пришълците са не само силни и опасни, но също бързи и предприемчиви. И всичко това ни показва, че е глупаво да се втурнем към една голяма опасност, без да обмислим действията си. Колкото повече си блъскам главата, толкова повече положението ми намирисва на капан, в който есперката и щурмоваците са примамка.

— Сигурно си прав — обади се Сайлънс. — Но това няма значение. Там долу има мои хора и аз няма да рискувам живота им, като се мотая тук. Изследовател, вие ще вървите отпред. Гарвана и аз ще бъдем точно зад гърба ви.

Фрост се ухили за миг, зъбите й блеснаха. Тя тръгна по стъпалата с лампа в едната ръка и оръжие в другата. Гарвана дълго и замислено се взираше в Сайлънс, преди да последва Изследователката в тъмата. Капитанът тръгна последен. Стълбището беше тясно, а светлината от лампата не стигаше далеч. Движеха се в малкото ярко кълбо, а наоколо сенките шаваха заплашително, сякаш само на една протегната ръка от хората. Едва слязоха до половината, когато Фрост се закова на място и двамата мъже едва не се блъснаха в гърба й. Тя не помръдваше, леко наклонила глава в усилие да чуе някакъв звук.

— Какво има? — прошепна Сайлънс.

— Не съм сигурна, Капитане. Но беше наблизо…

Тя млъкна и смъкна лампата към стъпалата си. Дълго почти метър насекомо с широк гръб на плочки и със стотици крачка се увиваше делово около левия й глезен. Десетки твари като него пълзяха по стъпалата надолу. Още повече от тях се катереха без усилие по гладкия метал на стените. Фрост прибра разрушителя и измъкна меча си с бавно, предпазливо движение. Съществото нямаше нито уста, нито очи, но тя опря острието в онова, което сметна за предница, и натисна. Тялото се сви и стегна болезнено крака й. Фрост подаде лампата на Гарвана и спокойно се зае да махне насекомото. То се съпротивяваше с изненадваща сила, наложи се Изследователката да се напрегне докрай, за да го откъсне от себе си. Най-сетне то се предаде, ала незабавно опита да се увие около ръката й. Фрост захвърли насекомото, което изчезна в мрака. Но още стотици се тълпяха по стълбата, прескачаха се от нетърпение да докопат жертвите си.

Гарвана лекичко подхвърли лампата във въздуха и я задържа със своя есп, за да освети по-обширно пространство и да освободи ръцете си. Сайлънс насочи разрушителя си към най-плътното гъмжило от твари.

— Капитане, недей — тихо го спря Гарвана. — Ще повредиш стълбата.

Сайлънс кимна неохотно и прибра оръжието в кобура. Не биваше да допуска толкова очевидна грешка. Извади меча си, внимателно слезе и застана до Изследователката. Двамата се захванаха да секат и режат насекомите, за да прочистят път. Във въздуха се разхвърчаха парчетии с още потрепващи крачка, но противните същества нямаха намерение да отстъпят. Сляпо напредваха нагоре, търсеха крак или ръка, която да стиснат. Винаги се стремяха да достигнат гърлата на хората, сякаш незнайно как бяха научили слабото им място. Изпълзяваха по стените, за да паднат отгоре, а Гарвана ги отблъскваше с психическата си сила, прекършваше ги с пукот или ги размазваше по стените само с мощта на съзнанието си. Но насекомите не се отказваха от нападението, сякаш бяха безбройни.