Саймън Грийн - Адският свят

— Ние имаме портативен екран, докторе, и доста добра колекция от мини — намеси се Кристъл. — Ще бъдете в безопасност, не се страхувайте.

Разположиха се в широк полукръг пред трите статуи и заизпразваха раниците си. Кристъл събра всички мини и започна да ги втиква в земята в кръг около статуите, установявайки базов периметър. Хънтър закрепи полеви фенер и мека златна светлина се разля наоколо. Познатите нежни отблясъци бяха утеха след острата слънчева светлина на Улф IV. Всичко прие естествените си цветове. Капитанът бързо установи портативен екран с радиус от двеста стъпки точно по окръжността до мините. Изчака неспокойно Кристъл да ги зареди и го включи. Леко блещукане в нощния въздух беше единственият знак, че силовият екран действа. Мускулите му се отпуснаха за пръв път от дълго време насам. Обърна се да помогне на Уйлямс да се оправи с полевия фенер, докато Кристъл за последен път зорко огледа периметъра. Тя бе направила всичко според инструкциите и все пак бе притеснена.

Малко по-късно, след като си взеха протеиновите кубчета и дестилираната вода, Изследователката се облегна на една от статуите. Студеният ръбест камък неприятно я убиваше в гърба. Огледа с бавен бдителен поглед откритата равнина през блещукането на екрана. Всичко изглеждаше тихо и спокойно, но нощта се спусна бързо и тъмните сенки създаваха едно допълнително чувство на тежест и безпокойство.

Изгаси фаса си в статуята и си запали друга цигара. Бе решила да разпредели запасите си на дажби. След приземяването беше твърде вероятно да мине известно време, докато получи нови цигари, макар че не виждаше смисъл. Във всеки случай дългото очакване щеше да бъде ад, така че можеше да им се наслаждава поне докато ги има. Погледна към другите две статуи и бе леко разтревожена от впечатлението поради вплътняващите се сенки, че каменните лица се движат. Изтърси пепелта от цигарата и си пожела да е някъде другаде. След бъркотията, която бе причинила при мисията на Грендъл, би трябвало да смята за голям късмет, че й предложиха място в Дяволската ескадрила, но в нея назряваха известни съмнения. Като Изследовател беше сигурна, че Имперският флот винаги е готов да я подкрепи. Сега не мислеше така. Тя бе съвсем сама и трябваше да се уповава само на себе си. И ако сгреши отново, всички щяха да заплатят за това с живота си.

Кристъл решително се засмя. Щеше да се справи. Тя беше Изследовател!

Доктор Уйлямс грееше ръцете си на приятното лъчение на полевия фенер. Вечерта ставаше все по-студена и загряващите елементи в униформата не бяха достатъчни. Той протегна лявата си ръка и сензорните шипове се измъкнаха изпод ноктите му. Хлъзна шиповете няколко пъти напред-назад, наслаждавайки се на усещането, сетне реши да ги разработи във въздуха наоколо. Не че допускаше да има нещо опасно, но това беше добър тест за способностите на сензорите. Мънички светещи цифри се появиха пред очите му чрез оптическите нерви, които му даваха константите на въздуха в проценти, след което се отказа да ги гледа. Имаше няколко интересни следи, макар и да не бе нещо, което би могло непосредствено да им напакости. Никакви изненади. Напълно стандартен въздух.

Той прибра сензорните шипчета, включени към компютрите на катера, и задейства със собствена настройка проверката на системите. Поток от сбити усещания потече през него като серия от малки искри, светващи и угасващи, идващи и отиващи си прекалено бързо, за да може да определи приятни ли са или не.

Компютрите карат да се прояви всяка имплантирана добавка, активизирайки я достатъчно дълго, за да може да бъде проверена, и щом тестът се окаже задоволителен, да се изключи. Всичко това трае секунди и Уйлямс хитро се усмихна, когато компютрите го увериха, че всички системи работят нормално. Той беше сигурен, че сам ще може да установи, ако нещо не е в ред, но не беше лошо да извърши проверка, щом имаше възможност да го направи.

Изключи компютрите и провери състоянието на своите имплантирани енергийни кристали. Въздъхна с облекчение, когато проверката установи, че те са 98 процента заредени. В случай че ги използва внимателно, щяха да траят, докато се сдобие с нещо ново. Опита се да си представи какво щеше да е, ако беше просто човек, без добавките, и бе леко разочарован, че не успя. Намръщи се. Не беше много отдавна. Може би точно това не искаше да си спомня…

Уйлямс побърза да прогони тази мисъл и се изтегна в спалния си чувал. Бе много уморен. Направил бе всичко, което се искаше от него. Ако има други неща да се вършат тук, в лагера, нека другите да го направят. Той е учен, не е слуга. Усмихна се леко, наслаждавайки се на думата „учен“. Той бе най-добрият в своята област преди провала, всеки го казваше. Дори и тези, които го мразеха, а те не бяха малко. Вампир щеше да го направи богат и прочут в цялата Империя, ако разни дребни душици не бяха завидели на неговия успех и не бяха прошепнали отровни думи в ухото на Империята.