Саймън Грийн - Адският свят

Би трябвало да са добре. есперът нямаше много голям практически опит, но пък беше първокласен телепат. Каквото и да се случи, нищо не може да се промъкне в нея. А що се отнася до евентуална физическа заплаха, двамата флотски щяха да бъдат в състояние да се справят с когото и да било, ако е достатъчно глупав да ги закачи. Техните досиета представляваха забележително четиво. Ако късметът им бе малко по-добър и криминалните наклонности — малко по-изтънчени, щяха да свършат като герои, а не като пушечно месо в Дяволската ескадрила. И все пак въпреки всичките им недостатъци и двамата имаха богат опит в почетни битки в не един чужд свят.

И ако при обикновени обстоятелства Хънтър не би се доверил на нито един от тях, те бяха достатъчно добри да осигурят необходимата помощ на еспера, за да оцелеят на Улф IV. Щяха да се погрижат за нея. Той си спомни неочакваната си среща с онова нещо във водната яма и се усмихна криво. Двамата сигурно щяха да се справят по-бързо, стига да се окажеха достатъчно глупави да се оставят да ги хване. Ако нещо в досиетата им бе вярно, то бе, че не вярваха на никого и нищо, дори и на самите себе си. А именно от това се нуждаеха, за да оцелеят на Улф IV.

Огромните изправени камъни вече бяха достатъчно близко и Хънтър започна да различава елементи на форма и смисъл в техния замисъл. От разстоянието там, на хребета, той не бе успял да прецени колко са големи. Трите статуи бяха тридесет метра високи и три метра в диаметър. Всяка от тях би трябвало да тежи поне няколко тона. Кожата на Хънтър настръхна неприятно, когато се опита да си обясни как и защо тези дяволски неща бяха пренесени тук, в голата равнина, на километри от каквото и да било. Накрая спря пред първата от гигантските статуи, а Уйлямс и Изследователката се заковаха зад него. Тримата гледаха втренчено в мълчание дълго време.

— Може би така са изглеждали съществата, построили града? — изрече въпросително Уйлямс.

— Ако е така — заключи Кристъл, — да се надяваме, че това не са точните им размери.

Статуите се взираха безстрастно над пустинната равнина. Подробностите бяха заличени от вятъра и дъжда, или поне Хънтър се надяваше да е така, ала и трите бяха достатъчно ясни, за да предизвикват едновременно прекрасни и обезкуражаващи чувства. Трудно бе да ги проумееш. Всяко едно от грамадните извити тела стоеше на два дебели слонски крака, имаше гнездо от виещи се пипала, които висяха от китките до земята. Два чифта ръце бяха отделно прикачени и завършваха с малки пипала. Най-разнообразни отвори браздяха тялото като огромни количества отворени усти или рани. Хънтър с огромно усилие потисна внезапното си желание да постави ръката си в един от тези отвори, за да провери колко надълбоко стигат. Масивната глава имаше кошмарни размери. Остри ръбове и плоскости бяха разположени около разтворената паст, осеяна с широки зъби. Нямаше следа от очи, но множеството разрези и сенки в горната част на главата може би имаха подобно предназначение. Огромните размери на всяка статуя би трябвало да подсказват, че съществата са бавни и мудни, но вместо това човек добиваше впечатление за сила, бързина и жестокост. Хънтър усети как ръката му автоматично се спусна към пистолета. Той се усмихна кисело, но остави ръката си там.

— Кошмари, изваяни от камък — промърмори Уйлямс, гледайки другите две статуи. — Изглеждат ужасно, нали? Колко стари биха могли да бъдат тези изваяния, Изследовател?

— Стотици години — отвърна Кристъл. — А може би и повече. Очевидно известно време са били изложени на природните стихии. Ще ви задам един въпрос, докторе. Защо са оставени тук, толкова далеч от града? За предупреждение може би или да отбележат някаква граница?

— Вероятно тази област не е била изоставена, когато статуите са били издигнати — предположи Хънтър. — Ние не можем да знаем дали всичко е изглеждало винаги така. Но не съм сигурен, че тези статуи представляват съществата, които са построили града. Много повече ми приличат на някой легендарен демон или бог. Така мисля, съдейки по тялото. Крака и пипала? Това е лишено от смисъл. Не, те ми приличат повече на комбинация от различни същества, отколкото на естествено еволюирала форма на живот.

Той отмести поглед, изучавайки известно време залязващото слънце.

— Ще тръгнем към града утре сутринта. Ще се установим на лагер тук. Билото на хребета и статуите ще ни предоставят известно убежище срещу природните стихии.

— Сигурен ли сте, че тук ще бъдем в безопасност? — попита Уйлямс, оглеждайки се нервно наоколо. — Мисля си, че катерът има поне силов екран…