Саймън Грийн - Адският свят

На него изведнъж му се поиска да намери поне едно място в този свой нов свят, където да се почувства сигурен и спокоен. Засега това му беше отказано. Гората го беше предала — оказа се чужда!

Изследователката Кристъл с безпокойство изучаваше двамата си спътници. Капитанът щеше да й създава проблеми — не беше достатъчно решителен. От собствен опит знаеше, че да останеш жив в един чужд свят зависи от бързината на мислите и още повече от бързината на рефлексите ти. Ако Капитанът се беше вслушал в предупреждението на есперката, гората нямаше да ги хване неподготвени. Той е твърде доверчив. Тя се подсмихна. Имаше само едно правило при изучаването на чуждото: бъди готов да стреляш пръв!

На тръгване получи специални нареждания: в случай че Капитанът докаже негодността си като командир, тя трябваше да го замести. Със сила, ако е необходимо. Няма да е особено трудно. Докторът няма да й се противопостави, той е слаб и колеблив. Момчетата ще изпълняват заповедите, независимо кой ги издава, стига само да са достатъчно авторитетни. А еспера ще върши каквото му се нареди. Тази порода си знае мястото. Но казано честно, Кристъл нямаше никакво желание да бъде шеф на групата. Не я беше грижа за работата, нито пък желаеше да издава заповеди. Най-добре се справяше със задълженията си, когато друг нареждаше и се занимаваше с хората. Тогава тя знаеше точно къде е мястото й. Ролята на Изследователя е да бъде свободен и да се съсредоточава над нещата, които действително го интересуват. Като например да убива чуждите. Така че тя ще остави Хънтър да се поти сам и ще поеме юздите само при крайна необходимост.

Чуждият град я тревожеше. Според правилника тя трябваше да настоява веднага, още в мига на откриването му, да уведомят Империята, но не й се искаше да го направи точно сега. На първо място, защото щеше да изглежда пълна глупачка, ако се окаже, че няма нищо друго освен изоставени руини. Ще я обвинят, че създава паника. И второ, ако рапортува за града, Империята ще я отзове. Те никога няма да й се доверят напълно, особено след събитията на Грендъл. Флотът ще изпрати свой собствен екип и те ще оберат всички лаври. Кристъл искаше този град за себе си. Чувстваше нужда да докаже на Империята, че бяха сгрешили по отношение на нея. Тя беше и си оставаше Изследовател!

Свърза се с компютрите на катера и пусна записите със сведения за града. Чудновати кули и монолитни образувания се появиха на сцената пред нея като бледи и обезпокоени духове. Показваните форми не й напомняха нищо, видяно преди, което би могло сега да я облекчи. Главният страх на Империята винаги е бил, че някой ден може да се натъкне на свой двойник. Досега мездузвездните войни не бяха нищо повече от компютърни фантазии и всеки човек горещо се надяваше да си останат такива. След откритията на Грендъл компютърните прогнози станаха много по-мрачни. Който и да бе създал живите машини-убийци тип Вампир, той бе значително по-непреклонен от самата Империя.

Чуждите. Все още нямаха ясна представа, кой или какво е построило града, но въпреки това Кристъл усещаше познатата тръпка на възбуда да я пронизва при мисълта, че ще се сблъска с нови разумни видове. Щом си представеше, че използва сабята или деструктора, се съживяваше истински.

Всички Изследователи знаеха една-единствена истина и на нея основаваха начина си на живот. Човешкият род е постигнал такъв напредък с преследване и жестокост. Те, Изследователите, бяха краен резултат в търсенето на перфектния убиец, на най-смъртоносното оръжие, което човечеството някога е успявало да изкове.

И като всяко оръжие те се нуждаеха от постоянно закаляване в огъня на битките, за да поддържат своята форма и умение.

Уйлямс се стараеше да не гледа към топящата се гора и се съсредоточи върху чуждия град. Там се криеше възможността да се направят пари. Усещаше го в дъното на душата си. Но Капитанът щеше да му създаде проблеми. Картинен диктатор, ограничен и прекалено тестогръд. Ако съумее да извлече някаква изгода от този странен свят, това ще стане против волята, а не със съдействието на Хънтър. Въпреки че… докторът леко се подсмихна. Опасности дебнат отвред. Произшествие — прискърбно, фатално, но напълно неизбежно — може да се случи по всяко време.

Гората бавно се изнизваше край тях, докато вървяха по обколния път. Хънтър непрекъснато бе нащрек и наблюдаваше замръзналата граница, но не забелязваше никакви съмнителни и застрашителни движения. Започна да диша по-леко. Може би гората бе заспала отново?