Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

Силия сякаш изпитва угризения, но дори аз долавям, че злорадства от притеснението на Ингрид.

Ингрид ме гледа втренчено.

— Защо си дошла? Да зяпаш ли?

Тя се обляга на стола и вдига брадичка. Със сакото от черно кадифе и кървавочервеното червило прилича на рус вампир. Изглежда убийствено. Чувствам се като гимназистка от дълбоката провинция. Протягам ръце към Силия и тя ми връща книгите.

— Бях принудена да дойда. Сега си тръгвам.

Понечвам да се обърна, но Ингрид се пресяга светкавично и ме сграбчва за ръката.

— Я чакай… — Дърпа към себе си лявата ми длан, аз залитам и книгите се разхвърчават. Изтръгвам ръката си, а Ингрид възкликва: — Ти си сгодена?

Забелязвам, че тя гледа пръстена на Хенри. Не казвам нищо. Ингрид се обръща към Силия:

— Знаела си, нали? — Силия забива поглед в масата и мълчи. — Довела си я, кучко такава, само за да ме дразниш.

Гласът й е тих. Почти не я чувам от бумтящата музика.

— Не, Инг, аз само…

— Майната ти, Силия.

Ингрид се изправя. За миг лицето й е съвсем близо до моето и аз си представям как Хенри целува тези червени устни. Ингрид ме гледа вторачено. Заявява:

— Кажи на Хенри да върви по дяволите. Кажи му и че ще го чакам при тях.

После си тръгва. Силия седи с лице, захлупено върху дланите. Аз започвам да си събирам книгите. Тъкмо да се обърна към изхода, когато Силия казва:

— Чакай.

Аз чакам.

Силия продължава:

— Извинявай, Клер.

Свивам рамене. Тръгвам към вратата и когато се обръщам назад, виждам, че Силия седи сама на масата, отпива от синята напитка на Ингрид и е закрила лице с дланта си. Не ме поглежда.

Вече навън вървя все по-бързо по улицата и накрая отивам при колата, после се прибирам, влизам в стаята си, лягам на леглото и набирам номера на Хенри, него обаче го няма у дома и аз изключвам осветлението, но не заспивам.

Неделя, 5 септември 1993 година

(Клер е на 22 години, Хенри — на 30)

Клер : Хенри разлиства опърпания „Настолен справочник на лекаря“. Лошо предзнаменование.

— И през ум не ми е минавало, че си такъв поклонник на лекарствата.

— Не съм поклонник на лекарствата. Алкохолик съм.

— Не си алкохолик.

— Съм, и още как.

Лягам на канапето и слагам крака върху коленете на Хенри. Той оставя справочника върху глезените ми и продължава да го разлиства.

— Не пиеш чак толкова много.

— Но преди пиех. Понамалих, след като за малко да се убия. А и баща ми е добър предупредителен пример.

— Какво търсиш?

— Нещо, което да взема на сватбата. Не искам да те зарязвам, докато стоиш пред олтара под погледите на четиристотин души.

— Да. Добре ще направиш. — Представям си гледката и ме побиват тръпки. — Хайде да избягаме.

Хенри ме поглежда в очите.

— Хайде. Подкрепям предложението с две ръце.

— Майка ми и баща ми ще ме лишат от наследство.

— Няма.

— Не внимаваш. Това е пищен бродуейски спектакъл. Ние сме само повод баща ми да се изфука пред своите приятели адвокати. Ако избягаме, майка ми и баща ми няма да се поколебаят и ще наемат актьори, които да изпълнят ролите ни.

— Искаш ли да отидем в гражданското и да подпишем още преди сватбата? Така, дори и да се случи нещо, поне ще бъдем женени.

— О, но… Не ми се ще да го правя. Ще бъде лъжа… Ще се чувствам странно. Дай да го направим след това, ако на истинската сватба стане някаква издънка.

— Добре. План Б.

Той протяга ръка и аз я стискам.

— Намираш ли нещо?

— Най-добре е да взема един невролептик, казва се риспердал, но ще го пуснат на пазара чак през 1994 година. Бих могъл да глътна и един клозарил или може би халдол.

— Звучат ми като сиропи за кашлица, последна дума на фармацевтиката.

— Взимат се при психоза.

— Наистина ли?

— Да.

— Но ти нямаш психоза.

Хенри ме поглежда, прави ужасяваща физиономия и свил пръсти, дращи във въздуха като върколак от ням филм. После казва съвсем сериозно:

— От електроенцефалограмата се вижда, че имам мозък на шизофреник. Доста лекари са убедени, че пътешествията ми във времето се дължат на шизофрения. Тези лекарства блокират допаминовите рецептори.

— Странично въздействие?

— Ами… дистония, акатизия, фалшива Паркинсонова болест. Иначе казано, непредизвикани от нищо мускулни контракции, тревожност, клатене, сноване, безсъние, обездвижване, липса на изражение върху лицето. След време се появяват и дискинезия, хронични тикове на лицевите мускули и агранулоцитоза, при която тялото вече не може да произвежда бели кръвни телца. Човек не може да прави и секс. Освен това всички лекарства, които сега са на пазара, действат приспиващо.