Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

Бен се смее.

— Покани всичките си бивши гаджета. Така ще попълниш редиците.

— Няма да доживея края. Повечето искат главата ми, забучена на кол.

— Ммм.

Бен става и рови в едно от чекмеджетата на бюрото. Вади празно шишенце от лекарство, после отваря друго чекмедже, взима от него огромно шише с капсули, маха капачето и прехвърля три от хаповете в малкото шишенце. Мята ми го.

— Това какво е? — питам аз, докато го отварям и изсипвам върху дланта си една от капсулите.

— Стабилизира ендорфина, действа и като антидепресант. Ей… недей… — Аз вече съм лапнал хапа и съм го глътнал. — С морфин е. — Бен въздиша. — Отнасяш се изключително нехайно и нагло към лекарствата.

— Умирам за опиати.

— Не се и съмнявам. Но не си мисли, че ще ти предоставя цял тон от тези тук. Кажи ми, ако решиш, че ще свършат работа на сватбата. В случай че онова другото не се получи. Действат около четири часа, значи ще ти трябват две капсули — кима Бен към останалите два хапа. — И не ги гълтай само за забавление, чу ли?

— Няма, честна скаутска.

Бен сумти. Плащам му хапчетата и си тръгвам. Докато слизам по стълбището, усещам как вълната ме плисва и спирам долу, за да й се насладя. Минава доста време. Каквото и да е сложил вътре Бен, невероятно е. Като десеторно засилен оргазъм плюс кокаин, освен това действието като че ли се засилва. Излизам от входната врата и едва не стъпвам върху Гомес. Той ме чака.

— Искаш ли да те хвърля до вас?

— Разбира се.

Страшно трогнат съм от загрижеността му. Или от любопитството му. Или от каквото там го е накарало да седи тук. Отиваме при колата му, шевролет с два пукнати фара. Сядам на седалката до водача. Гомес също се качва и затръшва вратата. Убеждава някак автомобилчето да запали и ние потегляме.

Градът е сив и помръкнал, започва да вали. По предното стъкло трополят огромни капки, докато покрай нас се стрелкат напукани къщи и пустеещи парцели. Гомес включва Националното обществено радио, по него излъчват Чарлс Мингус, който ми звучи някак бавно, но чудо голямо! Живеем в свободна държава. Ашланд Авеню е осеяно с дупки, от които ще ти изпопадат зъбите, но иначе всичко е наред, всъщност съвсем наред, главата ми е подвижна и пъргава като течен живак, изплъзнал се от счупен термометър, и това е единственото, което мога да сторя, за да се сдържа и да не застена от удоволствие, докато наркотикът ближе с химически езичета всичките ми нервни окончания. Подминаваме приемната на екстрасенска, магазина за гуми „Педро“, „Бъргър Кинг“, „Пица Хът“ и в главата ми започва да звучи „Аз съм пътник“, което някак се е провряло през Мингус. Гомес казва нещо, което не разбирам, после пак:

— Хенри!

— Да.

— Какво си пил?

— И аз не знам. Това е своеобразен научен експеримент.

— Защо?

— Въпрос трепач. Ще ти го припомня.

Мълчим, докато колата не спира пред жилището на Клер и Шарис. Гледам объркан Гомес.

— Трябва ти компания — казва ми той предпазливо.

Напълно съгласен съм. Гомес отключва вратата на входа и ние се качваме горе. Отваря ни Клер и когато ме вижда, изглежда и разстроена, и успокоена, и развеселена, всичко накуп.

Клер : Убедих Хенри да легне на леглото ми, а ние с Гомес седим в хола, пием чай и ядем сандвичи с фъстъчено масло и желе от киви.

— Научи се да готвиш, жено — приканва напевно той.

Звучи като Чарлтън Хестън 89 89 Чарлтън Хестън (р. 1923), американски киноактьор, известен с героичните си роли и прочул се най-вече с образа на Мойсей в „Десетте заповеди“ (1956). — Б.пр. , който връчва на народа Десетте Божии заповеди.

— В най-скоро време. — Слагам захар в чая си. — Благодаря ти, че си отишъл да го прибереш.

— За теб, коте, съм готов на всичко.

Той започва да си свива цигара. Не познавам друг, освен Гомес, който да пуши, докато яде. Въздържам се от коментар. Той пали цигарата. Поглежда ме и аз се гипсирам.

— И каква е тази история, а? Повечето хора, които ходят в „Компашънит Фармакопея“, са болни или от СПИН, или от рак.

— И ти ли познаваш Бен?

Не знам защо изобщо се изненадвам. Гомес познава всички.

— Знам за Бен. Майка ми ходеше при него, докато й правеха химиотерапия.

— О!

Замислям се какво да кажа, без да нагазвам в болезнени води.

— Каквото и да му е дал Бен, то наистина го е запратило в Бавната зона.

— Опитваме се да открием нещо, което ще му помогне да не напуска настоящето.

— Струва ми се прекалено обездвижен за всекидневна употреба.

— Така си е.