Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

— Успокой се. След няколко минути ще се върнеш. Никой няма да забележи. До края на посещението ти всичко ще бъде наред.

— Наистина ли?

— Ами да. Стига си хленчил — казва ми моето Аз, като имитира съвършено татко.

Иде ми да го ударя, но какъв е смисълът? Някъде в далечината свири тиха музика.

— Това Бах ли е?

— Моля? А, да, в главата ти е. Свири Алиша.

— Странно. Ох!

Тичам към тоалетната и почти успявам да стигна навреме.

Клер : Последните хора получават причастие, когато през вратата влиза Хенри — пребледнял е леко, но все пак влиза. Отива отзад, идва по пътеката при нашия ред и се промушва до мен.

— Службата приключи, вървете в мир — казва отец Комптън.

— Амин — отвръщаме ние.

Момчетата от хора се струпват като пасаж рибки около отчето, тръгват напето по пътеката, а всички ние ги следваме. Чувам, че Шарън пита Хенри дали е добре, но не разбирам какво й отговаря той, защото са ни пресрещнали Хелън и Рут и аз им го представям.

Хелън се усмихва престорено.

— Но ние вече се познаваме!

Хенри ме поглежда разтревожен. Клатя глава към Хелън, която се подсмихва.

— Е, може би греша — казва тя. — Радвам се да се запознаем… Хенри.

Рут му протяга срамежливо ръка. За моя изненада тоя я задържа миг-два, после казва:

— Здравей, Рут.

А аз още не съм ги запознала. Но доколкото мога да преценя, Рут не го е познала. Към нас се присъединява и Лора точно когато Алиша успява да домъкне през навалицата виолончелото с калъфа.

— Заповядайте утре у нас — кани ни Лора. — В четири часа нашите заминават за Бахамските острови.

Всички се съгласяваме въодушевено: всяка година родителите на Лора ходят някъде по тропиците веднага щом подаръците бъдат разопаковани, и всяка година ние се стичаме у тях още щом колата им се скрие зад завоя. Разделяме се с хор от „Честита Коледа!“ и през страничната врата на църквата се изсипваме на паркинга, а Алиша възкликва:

— Хм, така си и знаех!

Навсякъде има дълбоки преспи, светът е сътворен наново, този път в бяло. Аз застивам и гледам дърветата и колите, и през улицата към езерото, което се плиска невидимо на брега долу, в урвата под църквата. Хенри стои заедно с мен и чака. Марк казва:

— Хайде, Клер.

И аз тръгвам.

Хенри : Минава един и половина след полунощ, когато прекрачваме прага на къщата в „Полска чучулига“. На връщане през целия път Филип се кара на Алиша за „грешката“ й в началото на „Тиха нощ“, а тя седи, мълчи и гледа през прозореца тъмните къщи и дървета. След като казват още около петдесет пъти „Честита Коледа“, всички се качват горе в стаите си без Алиша и Клер, които изчезват в стая в дъното на коридора на първия етаж. Чудя се какво да правя и после, кой знае защо, решавам да ги последвам.

— Изключителен тъпанар — казва Алиша точно когато надзъртам през вратата.

Стаята е заета почти изцяло от огромна билярдна маса, окъпана в яркото сияние на лампата, която виси над нея. Клер реди топките, а Алиша снове напред-назад в здрача на ръба на езерцето светлина.

— Не виждам защо се разстройваш, ти го ядосваш нарочно и той наистина се ядосва — отбелязва Клер.

— Ужасно самодоволен е — отвръща Алиша и размахва юмруци във въздуха.

Аз се прокашлям. И двете подскачат като ужилени и Клер казва:

— А, Хенри, слава богу, мислех, че е татко.

— Искаш ли да поиграем? — пита ме Алиша.

— Не, само ще погледам.

До масата има висок стол и аз сядам на него.

Клер връчва на Алиша щеката. Алиша маже върха й с тебешир и разпръсва с остър удар топките. Две от тях падат в страничните джобове. Алиша вкарва още две, но после с петата не успява на косъм.

— Ах! — възкликва Клер. — Положението ми не е никак розово.

Клер вкарва и втората топка, която се е закрепила на ръба на страничния джоб. При следващия удар запраща след третата и основната топка в дупката и Алиша ги вади и се прицелва, след което вкарва без затруднение.

— Осма топка страничен джоб — оповестява тя и играта е приключила.

— Уф! — въздиша Клер. — Сигурен ли си, че не искаш да играеш? — пита ме тя и ми подава щеката си.

— Хайде, Хенри — моли ме и Алиша. — Ей, вие двамата не искате ли нещо за пиене?

— Не — отговаря Клер.

— Какво предлагаш? — намесвам се аз.

Алиша щраква осветлението и в дъното на стаята се появява красиво старинно барче. Ние с Алиша се надвесваме и — виж ти! — вътре има каквото пиене си поискаш. Алиша си налива ром с кола. Аз се двоумя, не мога да си избера сред тези несметни богатства, но накрая си наливам чисто уиски. Клер все пак решава също да пийне нещо и точно когато изсипва от малката съдинка кубчетата лед в чашата, в която смята да си налее „Калуа“ 69 69 Мексикански кафеен ликьор с билки и ванилия. — Б.пр. , вратата се отваря и всички се вцепеняваме.