Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

Марк е.

— Къде е Шарън? — пита го Клер.

— Заключи — заповядва му Алиша.

Той завърта ключалката и отива при барчето.

— Шарън спи — казва ни, докато вади от мъничкия хладилник един хайнекен. Отваря бирата и идва с напета походка при масата за билярд. — Кой играе?

— Алиша и Хенри — отвръща Клер.

— Хмм. Той предупреден ли е?

— Млъквай, Марк — казва Алиша.

— Тя е Джаки Глисън 70 70 Джаки Глисън (1916–1987), известен американски комедиен актьор, славил се и като добър играч на билярд. — Б.пр. под прикритие — уверява ме Марк.

Обръщам се към Алиша.

— Нека играта започне сега.

Клер реди отново топките. На Алиша се пада да удря първа. Уискито ми е вдъхнало смелост, всичко е ясно и изострено. Топките се пръсват като фойерверк и разцъфват в нов рисунък. Тринайсетата се поклаща известно време на ръба на един от страничните джобове, после пада.

— Отново прав удар — казва Алиша.

Тя вкарва петнайсетата, дванайсетата и деветата топка, но после е принудена да направи неосъществим опит да удари топката така, че тя да отскочи два пъти от страничния ръб.

Клер е застанала точно в края на светлината, лицето й е в здрача, но тялото й с ръце, кръстосани върху гърдите, сякаш се рее и излиза от мрака. Отново насочвам вниманието си към масата. Минало е доста време. Вкарвам с лекота втората, третата и шестата топка, после се оглеждам да видя с коя от останалите да се заема. Първата топка се е закрепила току до страничния джоб в другия край на масата и аз запращам основната топка към седмата, която бутва първата и я вкарва. С изтеглящ удар пускам и четвъртата в един от страничните джобове и изваждам късмета да запратя с карамбол петата в ъгъла в дъното. Не успявам да я вкарам, но въпреки това Алиша подсвирва. Седмата топка си влиза едва ли не сама.

— Осмата е в ъгъла — соча аз с щеката и вкарвам и нея.

Около масата се чува дружна въздишка.

— О, беше красив удар — отбелязва Алиша. — Хайде пак.

Клер се усмихва в тъмното.

— Днес както никога играеш слабо — казва Марк на Алиша.

— Уморена съм, не мога да се съсредоточа. А и съм вкисната.

— Заради татко ли?

— Да.

— Е, щом се риташ, и той ще те изрита.

Алиша се цупи.

— Всеки може да сгреши.

— Минута — две звучеше като Тери Райли 71 71 Тери Райли (р. 1935), американски композитор. — Б.пр. — казвам аз на Алиша.

Тя се усмихва.

— Наистина беше Тери Райли. От „Саломе танцува за мир“.

Клер се смее.

— Как Саломе се е озовала в „Тиха нощ“?

— Ами заради Йоан Кръстител — реших, че той е достатъчен като връзка — и ако музиката за първата цигулка бъде смъкната с една октава, звучи доста хубаво, тра-ла-ла-ла…

— Но не можеш да виниш татко, че се е ядосал — заявява Марк. — Той знае, че няма да изсвириш случайно нещо, което звучи така.

Сипвам си още едно уиски.

— Какво каза Франк? — пита Клер.

— О, нищо. Опита се човекът да свири така, че да звучи като съвсем ново произведение, нещо от рода на „Тиха нощ“, пречупена през Стравински. Франк все пак е на осемдесет и седем години, все му е тая дали ще объркам нещо, стига веселба да пада. Но виж, Арабела и Ашли се бъзнаха.

— Е, не е много професионално — напомня Марк.

— На кого му пука? Чудо голямо, все пак свирехме в „Сейнт Базил“. — Алиша ме поглежда. — Ти какво мислиш?

Аз се колебая.

— Всъщност ми е все едно — казвам накрая. — Но ако баща ми те беше чул отнякъде, щеше да се ядоса много.

— Така ли? Защо?

— Смята, че трябва да се отнасяме с уважение към всяко музикално произведение, дори и да не го харесваме особено. Той не обича Чайковски и Щраус, но ако трябва да ги свири, ще подходи много сериозно. Точно заради това е велик: свири всичко така, сякаш е влюбен в него.

— О! — Алиша отива зад бара, сипва си още един ром с кола, обмисля думите ми. — Е, имаш късмет, баща ти наистина е велик, щом обича и нещо друго, освен парите.

Стоя зад Клер и прокарвам в тъмното пръсти по гърба й. Тя слага ръката си отзад и аз я стискам.

— Ако познаваше семейството ми, нямаше да говориш така. А и баща ти явно държи много на теб.

— Не — клати тя глава. — Просто иска да съм безупречна пред приятелите му. Изобщо не държи на мен. — Алиша вади топките и ги подрежда на мястото им. — Кой иска да играе?

— Аз — обажда се Марк. — Ти, Хенри?

— Разбира се.

Ние с Марк мажем върховете на щеките с тебешир и заставаме един срещу друг от двете страни на масата.

Пръв съм аз. Четворката и петнайсетицата влизат. Виждам, че двойката е близо до ъгъла. Вкарвам и нея, после изобщо не уцелвам тройката. Вече съм уморен, от уискито координацията ми не е толкова добра. Марк играе решително, но без усет, и вкарва десетата и единайсетата топка. Тринайсетата му топка е закрепена на ръба на един страничен джоб.