Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

— Небесни Отче, в тази свята нощ, Ти благодарим за Твоята милост и прещедрост, благодарим Ти за още една година на здраве и щастие, на семейно благоденствие и нови приятели. Благодарим Ти, че изпрати Своя Син да ни направлява и да ни изкупи във вид на безпомощен младенец, благодарим Ти за невръстното дете, което, Марк и Шарън ще донесат на семейството ни. Молим Те да бъдем по-съвършени в любовта и търпението помежду си. Амин.

„О, най-после приключи“, мисля си аз. Стрелвам с очи мама и виждам, че отвътре ври и кипи. Ако не я познаваш добре, няма изобщо да се досетиш: тя седи, без да се помръдва, вперила очи в чинията си. Вратата на кухнята се отваря, Ета влиза със супата и слага по една малка купичка пред всеки. Срещам погледа на Марк, който навежда съвсем леко глава към мама и вдига вежди, и само кимам едва доловимо. Пита я за реколтата от ябълки тази година и тя му отговаря. Ние с Алиша се поотпускаме. Шарън ме наблюдава и аз й намигам. Супата е от кестени и пащърнак, което не звучи никак вкусно, докато не я опитате, приготвена от Нел.

— Ах! — възкликва Хенри и всички се смеем, после продължаваме да си ядем супата.

Ета вдига купичките и Нел внася пуйката. Тя е златиста и огромна, над нея се вие пара и както всяка година, всички ръкопляскаме въодушевено. Нел грейва и както всяка година, казва:

— Хайде, хайде!

— О, Нел, безупречна е — хвали я мама със сълзи в очите.

Нел я поглежда изпитателно, после мести очи към татко и казва:

— Благодаря, госпожо Лусил.

Ета ни сипва от плънката, от запържените моркови, от картофеното пюре и изварата с лимон, после ние подаваме чиниите на татко, който слага в тях огромни порции пуйка. Наблюдавам Хенри, докато той отхапва за пръв път от пуйката на Нел: изненада, сетне блаженство.

— Видях бъдещето си — оповестява Хенри и аз се вцепенявам. — Ще се откажа от библиотекарството и ще се преселя в кухнята ви, където ще падна в краката на Нел и ще я боготворя. Или просто ще се оженя за нея.

— Закъснял си — казва Марк. — Нел е омъжена.

— А, така ли! Тогава ще лежа в краката й. Защо всички вие не тежите по сто и петдесет килограма?

— Работя по въпроса — заявява баща ми и се потупва по шкембето.

— А аз ще тежа сто и петдесет килограма, когато остарея и вече не ми се налага да мъкна напред-назад виолончелото — обяснява Алиша на Хенри. — Ще замина за Париж и няма да ям нищо, освен шоколад, и ще пуша пури, и ще смъркам хероин, и няма да слушам друго, освен Джими Хендрикс и „Доорс“. Нали, мамо?

— И аз ще дойда с теб — заявява високопарно тя. — Но предпочитам да слушам Джони Матис 63 63 Джони Матис (р. 1935), американски поппевец, записал шест коледни албума. — Б.пр. .

— Ако смъркаш хероин, няма да ти се яде нищо — уведомява Хенри Алиша, която го гледа замислено. — Опитай с марихуана.

Татко се въси. Марк сменя темата.

— Чух по радиото, че нощес щяло да натрупа двайсет сантиметра сняг.

— Двайсет ли! — повтаряме в хор ние.

— Мечтая си за снежна Коледа… — престрашава се да сподели не особено убедено Шарън.

— Дано не ни затрупа, докато всички сме в църквата — казва нацупено Алиша. — След службата винаги ми се приспива.

Започваме да обсъждаме снежните бури, които сме преживели. Дълси разказва как я е застигнала Голямата буря в Чикаго от 1967 година.

— Наложи се да оставя колата на Лейк Шор Драйв и от Адамс да вървя пеш чак до Белмънт.

— Тогава бурята застигна и мен — споделя Хенри. — За малко да премръзна, накрая се озовах във вестиария на Четвърта презвитерианска църква на Мичиган Авеню.

— На колко години сте били? — пита татко и след кратко колебание Хенри уточнява:

— На три. — Той ме поглежда и аз разбирам, че говори за нещо, което му се е случило, докато е пътешествал във времето. Хенри добавя: — Бях с баща си.

За мене пределно ясно, че лъже, другите обаче явно не забелязват. Ета идва да събере чиниите и да сложи чинийките за десерта. След кратко забавяне Нел се появява със сливов пудинг фламбе.

— Лелеее! — възкликва Хенри.

Тя слага пудинга пред мама и от пламъците косата й за миг става медночервена, като моята. Татко отваря шампанското (под кърпа за съдове, за да не извади с тапата окото на някого). Всички му подаваме чашите, той ги пълни и ни ги връща. Мама нарязва сливовия пудинг на тънки парчета и Ета дава на всеки. Сложени са две допълнителни чаши, една за Ета и една за Нел, и всички се изправяме за наздравиците.

Баща ми започва:

— За семейството.

— За Нел и Ета, които са част от семейството ни, работят неуморно, за да бъде уютно в дома ни, и притежават толкова много умения — казва майка ми задъхано и тихо.