Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

— Направо ще се прехласнат по теб.

— А аз съм се прехласнал по теб. Ела насам.

Двамата стоим пред голямото огледало в горния край на стълбището и си се любуваме. Аз съм облечена в бледозелена копринена рокля без презрамки, която на времето е била на баба. Имам снимка, на която тя е с нея на Нова година през 1941-ва. Баба се смее. Устните й са тъмни от червилото, тя държи цигара. Мъжът, с когото е на фотографията, е брат й Теди, загинал половин година по-късно във Франция. Той също се смее. Хенри ме прегръща през кръста и е изумен от всичките банели и корсети под коприната. Разказвам му за баба.

— Била е по-дребна от мен. Убива ми само когато сядам: железните банели се забиват в ребрата ми.

Хенри ме целува по врата и точно тогава някой се прокашля и ние отскачаме един от друг. Марк и Шарън стоят на вратата на неговата стая — мама и татко от немай-къде са се съгласили, че няма смисъл двамата да не спят заедно.

— Какви ги вършите, а! — подвиква Марк с отегчения си учителски глас. — Не сте ли си взели поука от мъчителния пример на по-големите от вас, а, момичета и момчета?

— Взехме си, как да не сме си взели — отговаря Хенри. — Подготвени сме.

Той се потупва с усмивка по джоба на панталоните (който всъщност е празен), Шарън се смее и четиримата се понасяме надолу по стълбите.

Когато влизаме във всекидневната, всички вече са изпили по няколко питиета. Алиша ми дава уговорения знак: внимавай, мама се е вкиснала. Тя седи със съвсем безобиден вид на канапето, с коса, вдигната на кок, с перлите и кадифената прасковена рокля с дантелените ръкави. Остава доволна, че Марк е отишъл да седне до нея, смее се, когато той пуска някаква шега, и за миг на мен ми се струва, че Алиша греши. После обаче забелязвам, че татко не сваля очи от мама, и разбирам, че точно преди да влезем, тя е изтърсила нещо ужасно. Татко стои при количката с напитките, обръща се с облекчение към мен, налива ми кола, а на Марк връчва бира и халба. Пита Шарън и Хенри какво ще пият. Шарън иска „Ла Кроа“ 62 62 Марка газирана вода. — Б.пр. . Хенри се замисля за миг и моли за уиски с вода. Баща ми му налива напитката с тежка ръка и се ококорва, когато Хенри изпива чашата на един дъх.

— Още едно?

— Не, благодаря.

Вече знам, че Хенри би предпочел просто да вземе бутилката и една чаша и да се сгуши с книга в леглото и че отказва втората чаша, защото след това вече нищо няма да го спре да обърне и трета, и четвърта. Шарън стои до лакътя на Хенри и след като ги изоставям, аз прекосявам стаята и сядам до леля Дълси на широкия перваз.

— О, дете, колко красиво… не съм виждала тази рокля от онзи път, когато Елизабет я беше облякла за увеселението, което семейство Лайт даваше в Планетариума…

При нас идва и Алиша — облечена е в морскосиньо поло с мъничка дупка в горния край на ръкава, в износена стара пола на шотландски карета и вълнени чорапи, които точно като на бабичка са се нагънали при глезените. Знам, че се е издокарала така, за да прави напук на татко, но все пак.

— Какво й е на мама? — питам аз.

Алиша свива рамене.

— Вкиснала се е заради Шарън.

— Какво й има на Шарън? — учудва се Дълси, която е разчела разговора по устните ни. — Вижда ми се много свястна. Мен ако питате, по-свястна е от Марк.

— Бременна е — обяснявам аз на Дълси. — Ще се женят. Според мама тя си е боклук, защото е първата в рода, която учи в колеж.

Дълси ме поглежда изпитателно и вижда, че знам каквото знае и тя.

— Ако има някой, който трябва да влезе в положението на момичето, то това е именно Лусил.

Алиша понечва да я попита какво има предвид, но точно тогава ни викат със звънеца на вечеря, ние се подчиняваме като кучето на Павлов и се изнасяме в индийска нишка към трапезарията. Питам през шепот Алиша:

— Пияна ли е?

А тя също ми отговаря едва чуто:

— Май се е почерпила в стаята си.

Стискам ръката на Алиша, Хенри е застанал точно зад мен, влизаме в трапезарията и си намираме местата: татко и мама са на челните места, от едната страна сядат Дълси, Шарън и Марк, като Марк се разполага до мама, а ние с Алиша и Хенри — от другата. Алиша е до татко. Помещението е пълно със свещи и с цветчета, плаващи в кристални купи, Ета е подредила сребърните прибори и порцелановия сервиз върху везаната покривка, която баба е купила от монахините в Прованс. Накъсо, Коледа е, точно като всяка Коледа, която помня, с тази разлика, че до мен седи Хенри, който е свел смирено глава, докато татко казва молитвата.