Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

Тя най-неочаквано се обръща и отива при Ингрид, която продължава да ме гледа с безусловно отчаяние.

Сигурно и аз съм ги зяпнала.

— Извинявайте — казвам им и бягам.

Лутам се из коридорите и накрая откривам ниша, където няма никого, освен млада жена, заспала направо на пластмасовия диван със запалена цигара между пръстите. Взимам угарката и я гася върху мръсните плочки. Сядам на страничната облегалка на дивана и от опашната кост музиката вибрира по целия ми гръбначен стълб. Усещам я в зъбите си. Още ми се пишка, главата ме боли. Плаче ми се. Не разбирам какво се е случило току-що. По-точно разбирам, но не знам как да постъпя. Не знам дали просто да не забравя или да отида да вдигна скандал на Хенри и да му поискам обяснение и така нататък. Какво съм очаквала? Де да можех да пратя картичка в миналото на този мръсник Хенри, когото не познавам: „Не прави нищо. Чакай ме. Иска ми се да си с мен.“

Хенри надзърта иззад ъгъла.

— А, ето къде си била. Мислех, че съм те загубил.

Къса коса. Или Хенри се е подстригал през последния половин час, или гледам любимия си хроноизместен човек. Скачам и му се мятам.

— Оооо… и аз се радвам да те видя…

— Липсваше ми — казвам и вече плача.

— От седмици си почти непрекъснато с мен.

— Знам, но… ти не си ти и все пак… в смисъл различен си. По дяволите.

Облягам се на стената и Хенри се притиска до мен. Целуваме се, после той започва да ми лиже лицето, все едно е котка, а аз — малкото й котенце. Опитвам се да мъркам и прихвам.

— Ах, гадняр такъв. Опитваш се да отклониш вниманието ми от свинщините, които вършиш.

— Какво толкова върша? Не знаех, че съществуваш. Срещах се нещастно с Ингрид. После се запознах с теб. Само двайсет и четири часа след това скъсах с Ингрид. Изневярата не може да бъде със задна дата.

— Тя каза…

— Коя тя?

— Негърката. — Показвам дълга коса. — Нисичка такава, с големи очи, тънки плитки…

— О, господи. Това е Силия Атли. Влюбена е в Ингрид.

— Каза, че си щял да се жениш за Ингрид. Че непрекъснато си пиел, чукал си, която ти падне и като цяло си гадняр, затова да съм бягала. Ето какво ми каза тя.

Хенри е развеселен, но и не може да повярва.

— Е, до известна степен си е вярно. Наистина чуках, която ми падне и със сигурност съм прочут със зверското си пиянство. Но не сме били сгодени. За нищо на света не бих проявил безразсъдството да се оженя за Ингрид. Заедно бяхме царствено нещастни.

— Но тогава защо…

— Клер, на пръсти се броят хората, които срещат сродната си душа още шестгодишни. Човек трябва да прекарва някак времето. А Ингрид беше много… търпелива. Прекалено търпелива. Опитваше се да преглътне странното ми поведение с надеждата, че все някой ден ще вляза в пътя и ще се оженя за великомъченическия й задник. Когато някой е чак толкова търпелив, се чувстваш длъжен да си му благодарен, а после ти се приисква да го нараниш. Разбра ли нещо?

— Вероятно. Всъщност не, не ми се вижда логично, аз не мисля по този начин.

Хенри въздъхва.

— Колко мило от твоя страна, че си нямаш и понятие от извратената логика в повечето връзки. Повярвай ми. Когато се запознахме, бях сломен, съсипан и сега малко по малко идвам на себе си, защото виждам, че си човешко същество, и ми се иска и аз да бъда като теб. Мъча се да го постигна, без да забележиш, защото и досега не съм проумял, че между нас всички преструвки са излишни. Но има дълъг път между мен, с когото си имаш работа през 1991 година, и мен, който ти говори сега, в този миг, от 1996 година. Трябва да поработиш върху мен, не мога да стигна дотам сам.

— Да, но е тежко. Не съм свикнала аз да бъда учителката.

— Е, щом се почувстваш обезсърчена, помисли за всички часове, които съм прекарал и които прекарвам с невръстното ти Аз. Смятане и ботаника, писане и американска история. Можеш да ме обиждаш на френски, защото съм седял с теб и съм ти помагал.

— Така си е. Il a les defauts de ses qualités 52 52 Той има недостатъците на своите качества (фр.). — Б.пр. . Но се обзалагам, че е по-лесно да помагаш на някого да усвои всичко това, отколкото да му покажеш как да бъде… щастлив.

— Но ти ме правиш щастлив. Трудното е да бъдеш достоен да си щастлив — Хенри си играе с косата ми, усуква я на малки възелчета. — Слушай, Клер, ще те върна на клетия imbecile 53 53 Малоумник (фр.). — Б.пр. , с когото си дошла. Седя горе, чувствам се потиснат и се чудя къде си.

Осъзнавам, че от радост, задето виждам някогашния и бъдещия си Хенри, съм забравила сегашния си Хенри, и ме досрамява. Изпитвам едва ли не майчинския копнеж да отида и да утеша непознатото момче, превръщащо се пред очите ми в мъж, онзи, който ме целува и ме оставя с препоръката да бъда мила и добра. Докато се качвам по стълбите, виждам как Хенри от моето бъдеще се лута между кълчещите се танцуващи, и тръгвам като насън да търся Хенри, който е моето сега и тук.