Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

Здесь есть возможность читать онлайн «Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Фантастика и фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пътешественикът във времето и неговата жена: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пътешественикът във времето и неговата жена»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Когато Хенри се запознава с Клер, той е на двайсет и осем, а тя на двайсет. Той е библиотекар, а тя красива студентка и бъдеща художничка. Хенри никога преди не се е срещал с Клер; Клер познава Хенри от шестгодишна. Невъзможно, но е вярно, защото Хенри пътува във времето без самият той да го иска и да го търси. Много са нещата, които среща в обърканите си минало и бъдеще, но най-вече — любовта и Клер, която винаги го чака.
Силен дебют и омагьосваща история за съдбата и вярата в силата на любовта — „Пътешественикът във времето и неговата жена“ е предопределена да плени читателите, както двамата герои са пленени в този невъзможен романтичен капан.

Пътешественикът във времето и неговата жена — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пътешественикът във времето и неговата жена», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— А, не, благодаря.

— Водка. Ще ти пораснат косми на гърдите.

— Не може с опиатите.

— О, вярно. Колко бързо забравяме.

Гомес ме тика през хола. В горния край на стълбището ме вдига от инвалидната количка, аз се вкопчвам за гърба му като дете, като маймуна, и ние излизаме през входната врата навън, и студеният въздух е като коруба. Потта на Гомес мирише на алкохол. Някъде там, зад натриевите изпарения на блесналите чикагски улични лампи, има звезди.

— Другарю!

— Хм?

— Благодаря ти за всичко. Ти беше най-добрият…

Не виждам лицето му, но усещам през пластовете дрехи как той се напряга.

— Какви ги говориш?

— Личната ми врачка, Гомес. Времето изтича. Играта свърши.

— Кога?

— Скоро.

— Колко скоро?

— Не знам — лъжа аз. Много, много скоро. — Исках само да ти кажа… знам, понякога се държах отвратително. — Гомес се смее. — Но беше страхотно. — Млъквам, защото съм на път да се разрева. — Наистина страхотно. — И ние, нечленоразделни американски същества от мъжки пол, стоим, дъхът ни се вледенява на валма пред нас, а всички възможни думи са останали неизречени. Накрая аз казвам: — Хайде да влизаме.

И го правим. Гомес ме слага внимателно на инвалидната количка и за миг ме прегръща, после се отдалечава с тежка стъпка, без да се обръща назад.

(10:15 часът вечерта)

Клер : Хенри го няма в хола, пълен с малка, но обзета от решимост група, която се опитва да танцува по какви ли не невъзможни начини на музиката на „Скуиръл Нът Зипърс“ 139. Шарис и Мат играят нещо като ча-ча, Роберто проявява добър усет, докато танцува с Кими, която, макар и плахо, танцува добър фокстрот. Гомес е изоставил Шарън и я е заменил с Катрин, която пищи, докато той я върти, и се смее, ако Гомес спре, за да запали цигара.

Хенри го няма в кухнята, която е превзета от Раул, Джеймс, Лурдс и останалите ми приятели художници. Те се забавляват взаимно с разкази за ужасиите, които агентите и търговците са погаждали на художниците и обратното. Лурдс разправя как Ед Килхолц създал кинетична скулптура, която пробила голяма дупка в скъпото бюро на неговия агент. Всички се смеят садистично. Аз им се заканвам с пръст.

— Внимавайте да не ви чуе Лия — заяждам се с тях.

— Къде е Лия? — провиква се Джеймс. — Обзалагам се, че има какво да ни разкаже…

Той тръгва да търси моята агентка, която заедно с Марк пие коняк на стълбището.

Бен си прави чай. Носи си чантичка с цип, в която има какви ли не зловонни билки — отмерва от тях с цедката и ги запарва с кипнала вода.

— Виждал ли си Хенри? — питам го аз.

— Да, току-що говорих с него. На предната веранда е. — Бен се взира в мен. — Малко се притеснявам за него. Стори ми се много тъжен. Сякаш… — Бен млъква и махва с ръка, все едно казва: „Но може и да греша.“ — Напомня ми някои мои пациенти, които смятат, че вече им наближава краят…

На гърлото ми засяда буца.

— Много е потиснат, откакто му ампутираха краката…

— Знам. Но говореше така, сякаш се качва на влак, който потегля всеки момент, каза ми, че… — Той снижава глас, който и бездруго винаги е тих, и аз едвам го чувам. — Каза ми, че ме обичал, и ми благодари… хората, мъжете не приказват такива работи, ако очакват да са с теб и занапред. — Очите на Бен зад очилата са плувнали в сълзи и аз го прегръщам, и двамата стоим така известно време, и аз притискам до себе си изпосталялото му тяло. Хората около нас си бъбрят и не ни обръщат внимание. — Не искам да надживявам никого — споделя Бен. — Господи. След като съм изпил тази гнусотия и като цяло вече петнайсет години съм си нещо като великомъченик, мисля, че имам правото всички, които познавам, да минат покрай ковчега ми и да кажат: „Той умря на своя пост.“ Или нещо от този род. Разчитам Хенри да е там и да изрецитира Дън: „Не се възгордявай, Смърт, ти, тъпа никаквице.“

Аз се смея.

— Е, ако Хенри не успее, ще дойда аз. Ще се постарая да го изимитирам, колкото и нескопосно да прозвучи: „В кратък сън потъваме, и за вечно будуване се изправяме, а Смъртта ще седи по долни дрехи в три след полунощ и ще решава кръстословицата от миналата седмица…“

Бен прихва. Аз го целувам по бледата гладка буза и продължавам нататък.

Хенри седи сам в тъмното на предната веранда и наблюдава как се сипе снегът. През деня почти не съм поглеждала през прозореца и сега виждам, че от часове вали сняг. По Линкълн Авеню тракат снегорини, съседите разгребват преспите по алеите пред домовете си. Верандата е остъклена, но въпреки това тук, отвън е студено.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пътешественикът във времето и неговата жена»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пътешественикът във времето и неговата жена» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пътешественикът във времето и неговата жена»

Обсуждение, отзывы о книге «Пътешественикът във времето и неговата жена» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x