Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

— Bien joué, une fille 119 119 Добре изиграно, момиче (фр.). — Б.пр. — оповестява доктор Монтагю. — Смуче си палеца. Много е красива. И е много голяма.

Двамата е Клер въздишаме от облекчение. Красивата галактика върху екрана си смуче палеца. Докато я наблюдаваме, тя си маха палеца от устата. Доктор Монтагю казва:

— Усмихва се.

Ние също се усмихваме.

Понеделник, 20 август 2001 година

(Клер е на 30 години, Хенри — на 38)

Клер : Бебето трябва да се роди след две седмици, а ние още не сме решили как да го кръстим. Всъщност почти не сме го обсъждали, избягвали сме суеверно въпроса, сякаш, ако дадем още сега име на бебето, фуриите ще го набележат и ще започнат да го изтезават. Накрая Хенри носи вкъщи книга, озаглавена „Речник на личните имена“.

Лежим на леглото. Само 8:30 вечерта е, но аз съм без капчица сили. Лежа на една страна, коремът ми образува полуостров, с лице към Хенри съм, който се е подпрял на лакът и е оставил речника по средата между двамата. Споглеждаме се и се усмихваме притеснено.

— Някакви предложения? — пита Хенри, докато разлиства книгата.

— Джейн — отговарям аз.

Той прави кисела физиономия.

— Джейн ли?

— Така наричах всичките си кукли и плюшени играчки. Всички до последната.

Хенри намира името.

— Означава „Дар Божи“.

— На мен ми харесва.

— Дай да измислим по-необикновено име. Например Ирет. Или Джодота. — Той прехвърля страниците. — Ето ти едно хубаво име: Лулолулуа. „Перла“ на арабски.

— Защо да не я наречем Перла?

Представям си бебето като бяла седефена топка.

Хенри прокарва пръст надолу по колоните.

— И така: (лат.) вероятно от perula 120 120 Малка круша (лат.). — Б.пр. , за най-ценената разновидност на този продукт на заболяване.

— Уф! Какво й има на тази книга?

Вземам я от Хенри и колкото да се посмеем, проверявам „Хенри“.

— Старогермански — повелител на дома, господар на жилището.

Той прихва.

— Провери „Клер“.

— Това е поредната разновидност на „Клара“ (лат.), „сияйна“, „бляскава“.

— Хубаво — отбелязва Хенри.

Разлиствам книгата напосоки.

— Филомена?

— Харесва ми — възкликва Хенри. — Но как ще й викат на галено? Ужасното Фили! Мел?

— Пирена (гр.), „червенокоса“.

— Ами ако не е червенокоса?

Хенри се пресяга уж за книгата, но хваща малко от косата ми и захапва връхчетата. Аз я издърпвам и отмятам цялата си коса зад гърба.

— Мислех, че знаеш всичко, каквото има да се знае за това дете. Кендрик със сигурност е проверил за червената коса — казвам аз.

Хенри взема от мен книгата.

— Юзот? Зоуи? Зоуи е хубаво. Съдържа възможности.

— Какво означава?

— „Живот“.

— Да, много е хубаво. Отбележи го.

— Елиза — продължава Хенри.

— Елизабет.

Хенри ме поглежда, двоуми се.

— Анет.

— Луси.

— Не — отсича Хенри.

— Не — съгласявам се аз.

— Онова, от което имаме нужда, е ново начало — заявява Хенри. — Празна плоча. Хайде да я наречем Табула Раза.

— Хайде да я наречем Титания Бяла.

— Бланш, Бланка, Бианка…

— Алба — казвам аз.

— Както в дукесата на Алба ли?

— Алба Детамбъл.

Докато ги изричам, думите се въртят в устата ми.

— Красиво е, има и ямби… — Той разлиства книгата. — „Алба (лат.). — Бял; (провансалски) — зора.“ Хмм.

Хенри става тежко от леглото. Чувам го как тършува из хола, след няколко минути се връща с том първи на „Оксфордски речник на английския език“, с големия речник на „Рандъм Хаус“ и с моята опърпана „Енциклопедия Американа“, книга първа, А — Анархия.

— „Изгревна песен на провансалските поети… в прослава на техните любими“: „Réveilles, a l’aurore, par le cri du guetteur, deux amants qui viennent de passer la nuit ensemble se séparent en maudissant le jour qui vient trop tôt, tel est le thème, non moins invariable que celui de la pastorelle, d’un genre dont le nom est emprunté ou mot alba, qui figure parfois au début de la piece. Et régulièrement à la fin de chaque couplet, oit il forme refrain.“ 121 121 Събудени призори от вика на часовоя, двама влюбени, прекарали нощта заедно, се разделят, като проклинат деня, настъпил прекалено бързо, такава е темата, която се среща точно толкова често в пасторалите и която е присъща на жанр, чието име е неразривно свързано с думата „алба“, понякога слагана в началото на произведението. И редовно в края на всеки куплет, където образува припев (фр.). — Б.пр. Колко тъжно. Дай да опитаме „Рандъм Хаус“. Това тук е по-добре. „Бял град върху хълм. Крепост.“ — Той изхвърля от леглото „Рандъм Хаус“ като ненужен баласт и разлиства енциклопедията. — Абелар, Авесалом, айсберг… а, ето, Алба. — Хенри хвърля едно око на статията. — Изчезнал град в Древен Рим. И Дукът на Алба.