Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

Хенри : Клер стои в основното помещение, до огромна купчина току-що получени книги. Роджър всъщност не обича клиентите да ровят из томовете, на които още не е сложена цена, но съм забелязал, че в книжарницата му Клер прави каквото си иска. Сега е свела глава над червена книжка. Косата й се опитва да се отскубне от кока, на който я е прибрала отгоре на главата си, едната презрамка на плажната й рокля е паднала от рамото и изпод нея се вижда малко от банския й костюм. Гледката е толкова трогателна, толкова вълнуваща, че ми иде да се завтека към Клер, да я докосна и ако не ни гледа никой, може би да я ухапя. Но същевременно не ми се иска този миг да свършва и най-неочаквано виждам, че Гомес, който стои при криминалните романи, наблюдава Клер с изражение, което отразява като в огледало моите чувства, и съм принуден да осъзная, че…

В този миг Клер ме поглежда и изрича:

— Виж, Хенри, Помпей.

Подава ми мъничката книжка с пощенски картички и нещо в гласа й сякаш казва: „Видя ли, теб избрах.“ Отивам при нея, прегръщам я през раменете, намествам падналата презрамка. Когато след секунда вдигам очи, Гомес ни е обърнал гръб и се е вглъбил в изданията на Агата Кристи.

Неделя, 15 януари 1995 година

(Клер е на 23 години, Хенри — на 31)

Клер : Аз мия чиниите, а Хенри реже на ситно зелени чушки. В тази неделна привечер слънцето залязва много розово над януарския сняг в задния ни двор, ние готвим чили и пеем „Жълтата подводница“:

Лукът цвърчи в тигана на печката. И докато пеем „На борда са всичките наши приятели“, изведнъж чувам как гласът ми се носи сам, обръщам се и дрехите на Хенри лежат на купчина, а ножът е паднал на пода в кухнята. Разполовената чушка се поклаща леко върху дъската за рязане.

Изключвам котлона и покривам лука. Сядам до купчината дрехи, взимам ги и както още са топли от тялото на Хенри, ги притискам до себе си — седя така, докато топлината в тях вече е от моето тяло. После ставам, отивам в спалнята, сгъвам старателно дрехите и ги слагам на леглото. След това продължавам, доколкото мога, да приготвям вечерята и сядам да се храня сама, като се чудя и чакам.

Петък, 3 февруари 1995 година

(Клер е на 23 години, Хенри — на 31 и на 39)

Клер : Ние с Гомес, Шарис и Хенри седим около масата в трапезарията и играем на „Да прецакаш съвременния капиталист“. Това е игра, измислена от Гомес и Шарис. Играем я с дъска за „Монопол“. В нея задаваш въпроси, получаваш точки, трупаш пари и експлоатираш останалите, с които играеш. Ред е на Гомес. Той хвърля зарчето, пада му се шест и Гомес се озовава в Обществените фондове. Тегли си и карта.

— Хайде сега всички. Кое съвременно техническо изобретение ще премахнете за доброто на обществото?

— Телевизията — казвам аз.

— Омекотителя за тъкани — добавя Шарис.

— Детекторите, които засичат движение — провиква се разпалено Хенри.

— А аз казвам барута.

— Това едва ли е съвременно изобретение — възразявам аз.

— Добре тогава. Конвейера.

— Не можеш да отговаряш по два пъти — намесва се Хенри.

— Как да не мога, мога. Пък и какъв е този тъп отговор — „детектори за движение“?

— Детекторите в хранилището на „Нюбъри“ постоянно ме засичат. Тази седмица два пъти се озовавам там след края на работното време и още щом се появя, от охраната пристигат да проверят какво става. Направо ще полудея.

— Според мен раз-обретяването на сензорите за движение няма да се отрази особено на пролетариата. Ние с Клер получаваме по десет точки за правилни отговори, Шарис получава пет за творческо отношение, а Хенри трябва да се върне три квадратчета назад заради това, че поставя нуждите на отделния човек над колективните потребности.

— Така се връщам на изходно положение. Ей, Банката, дай ми двеста долара.

Шарис му брои парите.

— Опа-ла! — възкликва Гомес.

Аз му се усмихвам. Мой ред е. Пада ми се четири.

— Паркингът. Купувам го.

За да купя нещо, трябва да отговоря правилно на някой въпрос. Хенри изтегля един от Купчината на късмета.

— С кого предпочиташ да вечеряш и защо: с Адам Смит, с Карл Маркс, с Роза Люксембург или с Алън Гринспан?

— С Роза.

— Защо?

— Най-интересна смърт.

Хенри, Шарис и Гомес се съвещават и решават, че мога да купя Паркинга. Броя на Шарис парите, а тя ми връчва документа за собственост. Хенри разклаща зарчето и се озовава в Данък общ Доход. Данък общ доход си има отделни карти. Всички затаяваме дъх и чакаме. Хенри чете картата.