Майкъл Смит - Един от нас

— Ще стане голяма каша! — отбеляза нехайно Хелена.

— Не ми пука — казах аз. — Слушай ме внимателно, Джеймисън! Имам имената на двама свидетели, които са те видели на тайни срещи с жени. Знам също, че си постоянен клиент на свръхсекретната агенция „Слийп Ийзи Ескорт“ и че общуваш изключително с професионалистки. Типът, с когото си бил забелязан в Аспен преди три месеца, е бил хетеросексуален актьор, нает от твоя мениджър. От добре осведомени източници знам, не само че ходиш на север на лов за елени със стари приятели от колежа, но и са те чували, при това неведнъж, да се провикваш весело „Ето, застреляхме го проклетника!“. Ти не си гей, Джеймисън, и ако не кажеш веднага истината, много скоро целият свят ще узнае тези и някои други любопитни подробности.

Джеймисън ме изгледа и по шията му преминаха тръпки. Доста време мълча, след което нещо в изражението му се промени — сякаш току-що е изпълнил трудна главна роля.

— А ако ви кажа?

— Изчезваме и никога повече няма да ни видиш.

— Имаш ли нещо против да си махнеш крака от гърдите ми?

— С удоволствие — казах аз. — И без това ми е малко неудобно.

Вдигнах крака си и го преместих встрани, като все още държах пистолета насочен към него.

— Няма да имаш нужда от това — каза Джеймисън. — А ако трябва да бъда честен, приятелката ти изглежда по-страховита от теб.

— Не дрънкай глупости, а казвай за Хамънд! — озъбих му се аз.

— Не зная какво знаете за кариерата ми — започна той, а аз се опитах да не издам учудването си, — но преди десетина години бях изпаднал в черна дупка, в безтегловност. Имах щастието да изиграя голям брой прекрасни роли в младостта си, да работя с много от великите режисьори, но след това всичко пропадна. Дори не знам какво точно се случи, но само за една-две години нещата се скапаха. От главни роли преминах към поддържащи, оттам слязох в телевизията, а накрая дори автоматичните телефонните секретари не искаха да разговарят с мен. Беше много тежко време и без подкрепата на някои много скъпи за мен приятели, просто не зная как щях да го преживея.

Седнах на канапето до Хелена. Усещах, че разказът няма да свърши много бързо.

— Да. И после.

— Един път вечерях със сина на един мой стар приятел. Той мечтаеше да промени живота си, да стане актьор, и, съвсем откровено, баща му ме помоли да поговоря с него, за да го разубедя. Разбрах, че имам уникалната възможност да му кажа истината за тази професия и се съгласих.

— И някой ви видя?

— Да. Един от другите постоянни посетители на ресторанта ме позна и ни направи снимка, която впоследствие продал на списание „Глобъл Интеръгейтър“ . Те отпечатаха едно малко материалче с цел, предполагам, да хвърлят петно върху мен.

— Но стана точно обратното.

— Отрекох обвинението, разбира се, просто не беше истина. Много от най-добрите ми и талантливи приятели са гейове. За мен това няма значение. Сега, като си мисля за тези неща, разбирам, че моето отричане само е раздухало пламъците. За отрицателно време списанията „Нешънъл Куесчън-Аскър“ и Пан-Юнивърсъл „Хей, Уотс Хепънинг?“ се включиха в истерията и по отдавна познатия начин внушаваха, че обратните ми наклонности представляват голям интерес, без да си правят труда да обясняват точно по каква причина. От другата страна се намесиха активисти от организациите за правата на гейовете, като някои искаха да ме изгонят от гей движенията, а други се бореха за правото ми да остана в тях. Около всичко това се вдигна ужасно много шум, поне в таблоидите.

— И никой не се поинтересува каква е истината?

— Точно така. А по това време и аз не се интересувах. Заслужава си да се възползваш от всичко, що е популярност — сигурен съм, че знаете това. Цялата тази работа напомни на гилдията, че все още съм жив. Само за няколко седмици ми бяха предложени няколко участия в телевизионни шоупрограми, след година бях отново канен за поддържащи роли и агентите се биеха кой да ме представя. В момента вече втора седмица снимам първата си главна роля от десет години насам. Играя „Президента“! — Той намигна. — Повече никакви сенатори.

— Добре. И после?

— Ти или приятелката ти искате ли нещо за пиене? Може би бира?

— Помислих си, че никога няма да попиташ — каза Хелена.

В масата насред стаята имаше скрит хладилник. След като ни сервира по бира, подсетих Джеймисън, но деликатно — бях започнал да харесвам стария глупак:

— Рей Хамънд!

Джеймисън се понамръщи.