Майкъл Смит - Един от нас

Хелена се бе навела близо до мен и четяхме заедно. Свършихме едновременно и се погледнахме.

Стана много тихо.

Извадих телефона си и се обади на Мелк. В момента работел на едно парти и каза, че ще ми се звънне след две минути.

— Това не може да е истина — каза Хелена. — Няма начин.

— Логично е — отвърнах аз.

Исках да се отдръпна от нея, но не можех. Усещах аромата й, беше като случайно доловения дим от чужда цигара през двете седмици, когато бях спрял да пуша. Не искаш цигари, не пушиш цигари — в никакъв случай, ала си много доволен, че тях все още ги има. Не е много романтично, но така се чувствах.

Не правя масажи, а и не искам да излизам с теб!

Мелк ми звънна. Адресът беше на север по „Холивуд Хилс“ — на около четиридесет минути път. Той го знаеше наизуст — вероятно бе негов предишен клиент. Затвори веднага, защото бързаше да оправя пръдните, да не би някой да се окаже в деликатно положение.

Прибрах си нещата и поседях за момент, без да знам какво трябва да направя най-напред. Тогава осъзнах, че хладното отношение на Хелена няма нищо общо с мен.

— По дяволите, Хелена, извинявай — казах аз.

— За какво?

— Че те доведох тук. Просто не се сетих.

Тя вдигна рамене.

— Доста често идвахме тук, дори и след това. Не е кой знае какво.

— Дойдохме, защото се налагаше. За да докажем нещо. Онова е минало. Просто не съобразих, че може да не ти е приятно.

Тя погледна табелата, почти както бе направил и Травис. След това въздъхна.

— Прав си. Общо взето, бих предпочела да съм някъде другаде.

Отправихме се през кръстовищата към плетеницата от тъмни улички зад тях и търсехме да откраднем някаква кола. Малко по-надолу имаше едно разбрицано бяло дируцу, което спешно се нуждаеше от измиване. Хелена се изкикоти, когато опитах дръжката. То беше отворено.

— Какво? Мислиш, че съм забравил как се правят тези работи ли?

Тя поклати глава и посочи към другата страна на алеята.

— Срещнах собственика му по-рано днес — каза тя. — Травис дойде с друга кола.

Обърнах се и видях мъж, който спеше в канавката като праведник или като човек в безсъзнание. Евтин костюм, кофти вратовръзка и странни петна от охлузване по челото.

Засмях се и посегнах към джобовете му за ключовете. Две минути по-късно вече бяхме надалеч.

— Как смяташ да се справим с него?

— Има само един начин — отвърнах аз. — Иначе той няма да обели и дума.

— Ами, ако не е сам?

— Ще действаме според обстановката. Само се опитай да не убиваш никого, скъпа!

Хелена кимна в знак на съгласие и се дръпна крачка назад. Натиснах звънеца на вратата, от който в къщата се разнесе звук с тревожна сложност. Имам ужасното подозрение, че изпълняваше музикална тема от филм, за да напомня при кого сте дошли.

Чуха се стъпки, след което приглушен глас извика:

— Кой е?

— Нося щастие! — казах аз.

Веригата изтропа и вратата се открехна няколко сантиметра. Зад нея Джек Джеймисън стоеше в лилава хавлия. „Господи, помислих си аз, този тип наистина се работи здравата.“

Ритнах вратата, наврях пистолета в лицето му и го натиках обратно в коридора към хола. Хелена влетя веднага след мен и мина бързо край нас, за да провери има ли някой друг в къщата.

Джеймисън се дръпна назад с широко отворени очи и вдигнати ръце.

— Моля ви — каза той, — вземете, каквото искате. Имам пари, имам разни неща. Само не ме наранявайте. Ще дойдат да ме вземат в шест часа.

Коридорът беше дълъг. Накарах го да върви назад, докато стигнахме до една врата.

— Отвори я! — заповядах аз.

Той отвори вратата, зад която се разкри всекидневна на две нива с размерите на щата Небраска. Блъснах го силно, той се препъна и влезе в стаята гърбом. Всъщност аз не обичам да правя така, но понякога се налага да сплашваш хората! Ако ги оставиш да се окопитят, ще си спомнят, че са в правото си, и с теб е свършено.

Накарах Джеймисън да седне на един стол и насочих пистолета точно в средата на лицето му. Хелена влезе в стаята и затвори вратата.

— Чисто е! — каза тя.

— Разкажи ни за Рей Хамънд! — наредих на Джеймисън.

— За кого? — Той се втренчи в мен с очи като палачинки и притегна хавлията около плоския си от упражненията корем. Твърде бързо идваше на себе си! — Не знам за кого говориш!

Свалих предпазителя на пистолета. Клепачите на Джеймисън трепнаха — играл е в достатъчно полицейски филми и знаеше какво правя. Стъпих тежко с единия си крак по средата на гръдния му кош и опрях дулото на пистолета в челото му.