Майкъл Смит - Един от нас

— Не искам да те депресирам повече — каза тя най-накрая, — но точно този тип Стратън е човекът, който иска да те унищожи.

Трябва да си призная, че това ме измъкна от ужаса:

— Какво?!

Хелена повтори.

— Преди пет дни. Шейсет хиляди, за да бъде напълно унищожена главата ти. Което, трябва да призная, звучи малко грубовато. Главата ти си я бива.

Погледнах я с объркани чувства и доста глуповато. Стратън не беше идиот, а аз се бях държал доста странно, след като в продължение на година и половина бях най-добрия му довереник.

— Разбира се. Господи!

— Какво има?

— По някакъв начин е узнал, че съм се забъркал в нещо, което може да навреди на „РЕМтемпс“. Ако ченгетата разберат, че съм приел като спомен сериозно престъпление посредством оборудване, доставено от неговата компания, той би имал сериозни главоболия. Дори и тия, на които снася постоянно, при подобни обстоятелства ще се дръпнат от играта. Значи, когато говорих с него в Енсенада, той вече се е опитвал да ме убие и е бил издал заповедта. Ето защо не пристигнаха и платени сънища снощи — просто ме е държал вързан, искал е да бъда достатъчно време в града, за да ме намерят и убият.

— Но как е могъл да разбере това?

— Куот — казах аз. — Това е единственият начин.

Изведнъж направих връзката, която поведе към неизбежни заключения. Куот е работел за Стратън през цялото време.

— Срещнах този жичкаджия в Мрежата две седмици след като бях започнал работа със сънищата. Като се замисля сега, вероятно той ме е намерил и ми се е подмазал. Каза ми как мога да си държа парите на сигурно място и аз му платих да направим точно така.

Значи през цялото време, докато съм си мислил, че съм осигурявал бъдещето си, Стратън вече ме е бил натикал в ъгъла. Моята независимост е била кодирана от някого, комуто „РЕМтемпс“ плаща. И тогава си спомних първата ми среща със Стратън — начинът, по който той ми показа онагледена картина от сънищата, които бях имал в „Стаите на Пийт“.

— Би трябвало да има някакъв начин да се вижда какъв спомен прехвърля клиентът — казах аз, — както е при сънищата. Куот е спечелил малко пари, като е помогнал на Лаура да ми прехвърли спомена си, след това е гледал записа — или от далновидност, или защото е най-долен воайор. Чатва, че нещо кофти може да се случи, свързва се със Стратън. Стратън знае, че попада в море от проблеми, кара Куот да ми устрои капан в кафенето и присвоява сметките ми.

В този момент загрях още нещо и направо зяпнах.

— Господи, какъв глупак съм!

— Защо?

— Ченгетата на Травис ме откриха вчера, десет минути след като се бях обадил на Стратън. Досега трябваше да съм свързал тези обстоятелства. „РЕМтемпс“ ме държаха на телефона, през това време са проследили откъде се обаждам и са уведомили полицията.

— Но Стратън не иска ти да попадаш в полицията. Затова е поръчал убийството ти.

Вдигнах рамене.

— Разбрал е кой се е заловил с поръчката, открил е коя си ти и е усетил, че работата може и да не стане. Междувременно вероятно е сключил и втора сделка — не забравяй, че Травис ми предлага свързаните със спомени обвинения изцяло да отпаднат. Стратън влиза в контакт, дава му да разбере, че може да успее да ме намери и че Куот ни е върнал обратно в електронната база данни. След това, когато Травис хване типовете с костюмите, на мен ще ми се случи нещо в килията, преди вериталната проба да докаже вината на „РЕМтемпс“. Всички са доволни. С изключение на мен.

Хелена скръсти ръцете си. Не бях я убедил.

— Наистина ли мислиш, че Травис ще извърши нещо подобно?

— Има начин да разберем!

Срещнах се с него сам. Обадих му се по телефона в управлението, изслушах търпеливо тирадата по въпроса за цапардосания по челото полицейски служител и му предложих да се срещнем на четири очи на ъгъла на Ривиера и Сан Хуан. Затворих телефона, преди да чуя отговора.

Хелена пожела да изчезне и да стигне в близост до мястото на срещата по друг маршрут. По този начин щеше да е в състояние да държи ситуацията под око и да ми даде сигнал, ако Травис води със себе си и други хора. Съгласих се. Ако той не знае, че сме в един отбор, това може някога или някъде да проработи в наша полза. Хелена се усмихна накриво.

— Ние това ли представляваме? Един отбор?

Когато навремето бяхме заедно, често ругаех ония, които наричаха любовниците си „партньори“, сякаш терминологията от обществения живот подхождаше и за взаимоотношенията между хората, сякаш любовта представлява бизнес, трансакции между хора, които си сменят ролите на клиент и доставчик и общуват помежду си посредством фактури. Винаги съм бил против това. Аз й бях най-напред приятел, а след това съпруг — не просто някой, който спи в същия офис.