Майкъл Смит - Един от нас

Тя се изсмя.

— Защо се разделихте с жена ти?

— Защото котаракът ни умря — отсякох аз. — Сега ще пиеш ли кафе?

— Не, но мога да се съглася на един масаж.

— Моля?

— Вратът ме боли — каза тя и с мъка се поизправи на канапето, — и ако ме поразтриеш, може и да ми мине.

— Няма да правим секс, нали?

Тя премигна срещу мен и за момент сякаш се отрезви.

— А-а, не.

Дек са изкикоти зад нас и влезе в кухнята. Той знаеше какво ще последва. Беше го чувал и преди. Обясних й донякъде подробно мнението си по отношение на масажите. Това, че не обичам да ги упражняват върху мен, че ги намирам за досадни, дразнещи и защо е така. Обясних й също така и възгледите си относно хитроумния и подмолен начин, по който жените предефинираха масажа като предварителна игра и по този начин накараха мъжете да ги масажират по-често. След като в продължение на векове масажи са правени само на атлети или с лечебна цел, изведнъж се оказа — според разни жени и брадати идиоти, които винаги играят по нечия свирка, — че масажът бил съществен елемент от правенето на любов. И сега, мъжете трябва да се стараят не само жените да стигат до оргазъм (безусловно тяхно право и приятно задължение; но, скъпи дами, вие опитвали ли сте как точно става това? Или е много лесно, или е като да играеш билярд на тъмно — средно положение няма. Мисля си, че всяка жена трябва да опита да доведе до оргазъм друга жена. Предполагам, че тогава по този въпрос ще се говори по-малко), но и такива умопомрачително тъпи и потресаващи неща като масажирането на нечий крак следва да се приемат като неразделна част от целия сексуален ритуал. Следователно, ако някой мъж не прекарва поне половин час, месейки блажено прасеца на приятелката си, той се явява един вид сексуален примат. Мъжете никога не са излизали внезапно с някое нововъведение, нали? С някакви нови сексуални пламтящи обръчи, през които партньорите им трябва да скачат?! Те не постановяват, че да се подхожда с разбиране към закачките им и да им се сервират бира и гризини вече е неотменна част от сексуалното начинание, нито пък, че просто не могат да се отпуснат добре и не са в съответното настроение, ако преди това не изгледате футболния мач заедно.

Просто не е честно, дявол да го вземе — аз не стоя зад това. С други думи, не лежа безучастен. Както си изберете.

Трябва да призная, че продължих още малко. Нарочно. След няколко минути раменете на Лаура започнаха да се отпускат и когато Дек й донесе чаша кафе, тя го взе без да мърмори.

— Не се учудвам, че жена ти те е напуснала — каза Лаура, като подгъна крака под себе си. — Май си й действал като мокро одеяло на огън.

Дек тихо попита:

— Нали не смяташ наистина, че Хелена ще ти види сметката?

— Предполагам, че не — отвърнах аз. — Тя ме спаси в кафенето. Тя донесе машината тук. И вероятно тя е била в апартамента ми и е обърнала чаршафите — послание, което съм бил твърде тъп да осъзная навреме.

— Което пък предполага, че те е търсила в продължение на няколко дни.

— Голяма работа — казах аз. — Твърде малко, твърде късно.

— Хап, ако тя наистина искаше да те убие…

— Да, зная — казах аз раздразнено, — досега щях да съм мъртъв. Знаеш ли какво е да имаш до себе си един забележителен човек, всеобщо признат за по-корав от теб?

— Не, но аз никога не съм бил женен.

— Много остроумно. Сам ли го измисли, или си го чел някъде?

— Можеше и да съм го чел, ако умеех да чета.

— Исусе! — възкликна Лаура. — Учудвам се, че вие въобще излизате от апартамента. Можете спокойно да се забавлявате, като си стоите тук и просто си приказвате .

— Лаура — казах аз, — какво става с теб? Сутринта всичко ти беше почти наред. Сега бълваш змии и гущери. Какво има?

— О-о, Господи! — изсмя се тя. — Доктор Хап се върна и прегледът започна.

— Какъв е проблемът? — попитах аз. — Да не би да съчувстваш на Моника Хамънд?

Не зная каква реакция съм очаквал — може би исках Лаура да разбере, че знам за нейния живот малко повече, отколкото тя предполага. Може би исках да я накарам да млъкне за малко.

Но не стана така. Тя направо откачи.

Излетя от канапето с див крясък. Политнах тромаво назад, а тя се тръшна върху мен. Толкова бях изненадан, че в началото дори не можех да се предпазя и видях звезди. Лаура беше съвсем откачила, удряше ме с ръце по лицето и крещеше думи, които не можех да чуя. Опитах се да хвана ръцете й, но те се движеха твърде бързо и непредсказуемо.

След това Дек мина зад нея и успя да я стисне за раменете. Дръпна я назад, така че ръцете й не можеха да ме достигат, при което тя започна да ме рита с крака. Дек леко обхвана с ръка врата й и я повдигна, така че да мога да се измъкна изпод нея. Лаура все още крещеше, но не толкова неистово и пронизително. Все още не можех да разбера какво ломоти, макар да ми се струваше, че непрекъснато повтаря едни и същи четири думи.