Майкъл Смит - Един от нас

— Какво искаш да кажеш, Хап? — попита Лаура.

Казах й да пази тишина и погледнах таймера. Когато останаха десет секунди, органайзера даде съобщение, че демонът е намерен и след още две секунди резултатите вече бяха на екрана.

Демонът изписа шестте банкови сметки, които водеше на мое име — две реални, две виртуални и две, за които нямаше нищо по-конкретно от неориентирани посоки през капаните на паричния пазар. Всичките бяха празни. Нули по целия екран.

Лаура гледаше празните колони с глупаво изражение. Изключих връзката с Мрежата преди източникът на клетъчния апарат да може да бъде засечен.

Вперих поглед пред себе си, но изобщо не виждах нищо!

На мое име вече нямаше никакви пари и съществуваше само един-единствен човек на света, който беше в състояние да извърши това. Същият, който ми се обади по телефона тази сутрин и ме накара да бъда в определено време на определено място. Човекът, на когото бях поверил целия си бизнес в продължение на повече от година и който знаеше всичко за мен.

— Куот е! — казах аз. — Той ме е прецакал.

— Твоят хакер? Че защо?

— Предавателят, който твоят човек използваше, не беше ли нещо като куфар, пълен с разни жици и електроники?

Лаура кимна с глава:

— Не вярвах, че това нещо може да свърши работа, но то проработи. И виж какво, омръзна ми все да питам „Защо? Защо?“, затова най-добре отсега нататък приеми присъствието ми като постоянно зададен въпрос.

— От същия човек ли взе адреса на Хамънд? От същия хакер, който оправи работата с прехвърлянето на спомена?

Лаура кимна отново.

— Пуснах едно завоалирано съобщение, че търся услуги на хакери и няколко часа по-късно този се появи.

Което предполагаше, че именно Куот е нейният хакер, че през цялото време е имал достъп до такава машина и че е знаел за убийството на Хамънд.

— Това означава ли, че убитият е точно този образ Куот?

Поклатих глава, а мислите ми все още бяха объркани.

— Човекът в кафенето е бил просто актьор, който е изпълнявал роля. Куот ме прецака, използвайки посредник.

Сега вече можех да си обясня нещата по логичен начин.

Лаура пожелава смъртта на Хамънд поради определена причина, но не знае къде да го намери. Намира един хакер, Куот, или може би той я намира. Куот открива адреса. На следващия ден той прочита, че оня е убит, след което Лаура иска незаконно прехвърляне на спомен. Той е знаел, че това ще да е споменът за убийството, и урежда да ми го прехвърлят на мен. В продължение на два дни аз търча из града, а той не знае къде се подвизавам. Оказва се учудващо трудно да бъде намерен и самият той. Връщам се и веднага се свързвам с него, а той отлага предаването на машината, докато ми устрои капана с ченгетата.

Историята изглеждаше правдоподобна, въпреки че съществуваха някои странни съвпадения, които не можеха да се обяснят лесно. Имаше и един съществен въпрос, който Лаура зададе веднага:

— Да, добре — рече тя — но защо този човек ще иска да те подреди така? Да си го премятал с пари или нещо подобно?

— Не. Всъщност той държеше всичките мои пари. Дори и да исках, нямаше как да го преметна. Вярвах му във всичко.

С рязко движение Лаура изпи до дъно остатъка от питието си и ме погледна със светнали очи.

— Значи и двамата са ни изработили.

Откъм кухнята се чу шум. Помислих, че е Дек. След това чух как същите стъпки се връщат обратно по стълбището.

Станах и извадих пистолета. Отидох в другата стая и надникнах през прозорците на кухнята. Не видях никого. Държейки пистолета пред себе си, тръгнах към задната врата и си помислих, че не би било зле да имаше поне стъклено прозорче. Когато стигнах до нея, хванах дръжката, поех си въздух и рязко я отворих.

Там нямаше никой.

Нощта бе охладила въздуха, в който леката влага вече кондензираше и светлините в двора проблясваха като искри. Погледнах към пода и видях малък куфар, който ми изглеждаше познат.

Изтичах до края на коридора и подадох глава навън, но не видях никой да се отдалечава от сградата. В това време се чу шум, обърнах се рязко и без малко да отнеса главата на Лаура Тя надничаше в куфара.

— Това предавателят ли е? — попита тя.

Кимнах и преглътнах мъчително.

— А това какво е? — добави тя, като посегна към едно листче, поставено вътре в куфара.

Взех го. Тя проточи шия, за да го прочете заедно с мен. Имаше една-единствена дума: ХЕЛЕНА.

— Коя е Хелена? — попита Лаура.

В този момент разбрах кой ме беше спасил в кафенето.

— Бившата ми жена — казах аз и влязох обратно вътре.