Любомир Николов - Къртицата

От общежитията се разотиваха шумно, на групи по четирима, в които участвуваха по един представител от всеки курс. Това бяха екипите за полет. Като старши на командите, четвъртокурсниците отиваха до канцеларията да получат координатите на определената им планетна система. После целият екип се качваше в някой от претъпканите флайъри и потегляше към космодрума, откъдето щеше да започне полетът.

Нататък нещата вървяха нормално: старт, отдалечаване от Земята, скок през хиперпространството, уточняване на координатите. И най-после идваше вълнуващият момент, когато корабът влизаше в орбита около планетата и започваше изследването.

Един от тези кораби извърши откритието.

Бяха изминали вече три дни, когато седнал край илюминатора, четвъртокурсникът Антеро резюмира положението:

— Драги мои колеги, нещата са пределно ясни. Невероятният шанс се е паднал тъкмо на нас. Тази планета поразително прилича на Земята. Атмосферата почти не се различава от земната. Вярно, гравитацията е малко по-слаба, което обуславя разреденост на атмосферата, но това напълно се компенсира от повишеното съдържание на кислород.

— А радиоактивността? — запита третокурсникът Васил.

На черното лице на Антеро блесна белозъба усмивка.

— Елементарно. Ако си спомняш, в общата планетология е посочено, че при по-малки планети е възможно задържането на повече радиоактивни елементи в кората. Но това не е страшно. Радиацията не е кой знае колко силна. Достатъчно ще бъде преди приземяването да се подложим на кратка противорадиационна терапия…

— Ти искаш да се приземим! — възкликна Едуард с присъщата на първокурсниците боязливост.

— Естествено. Да не мислиш, че ще се върна само с тези резултати? Какво ще съобщя? Само общи данни — гравитация, възраст на планетата, магнитно поле, карта на континентите и тем подобни. А допълнително ще кажа: на планетата визуално се наблюдават градове и пътна мрежа, приборите откриха наличието на ядрени електроцентрали, засякохме многобройни радиопредавания. Не, тая няма да стане!

— Ще ни накажат — боязливо настоя Едуард.

— Не бой се, няма да ни накажат — заяви Антеро. — Все още аз съм старши на командата. Използувай момента, младо. Ще видиш чудеса! Ще се приземим на някой площад в най-големия град. Ще отворим вратата и ще се погледнем очи в очи с чуждата цивилизация.

— И ония като ни бухнат по главите… — мрачно добави второкурсникът Аркашка, чието истинско име бе завинаги забравено поради ниския му ръст.

— Страх ли те е? — подчертано учудено запита Антеро. — Не подозирах. Ще трябва да кажа на Акилина. Знаеш ли, някога моите прадеди в джунглите на Африка са били длъжни да покажат чудеса от героизъм, преди да се оженят.

Аркашка почервеня и се дръпна настрани. Всички знаеха, че той отдавна е безнадеждно влюбен в сестрата на Антеро.

— Твоят наставник ме предупреди — каза Васил. — Преди полета ми каза, че обичаш да вършиш своеволия. Слушай, Антеро, твоята идея може да ти струва дипломата.

— Дипломата не ме интересува — намръщи се негърът. — Такъв шанс няма да се повтори, ако ще и сто години да летя с отряда по контактите. И изобщо от какво толкова се боите? Ще включим защитното поле, ще кацнем тихичко и ще погледнем какво става там. В края на краищата, ние не струваме нищо, ако не се справим с подобна ситуация. Кажи ми какво значение има дали ще провеждаме контакт сега, или след десет години? Ако не успеем да го проведем сега, значи цялото ни обучение е било напразно.

Васил се опита да използува последния коз.

— А ако приложа точка девета от инструкцията?

— Опитай — засмя се Антеро. — Можеш да ме отстраниш от ръководството само ако съм болен или предприемам действия, явно заплашващи кораба и екипажа. Смяташ ли, че тези условия са налице?

Два часа по-късно корабът започна да се спуска по широка спирала към повърхността на планетата.

„Да — помисли Васил. — Ние не трябваше да се приземяваме. Антеро беше прекалено самоуверен. Изложихме се като хлапаци… Като се върнем, ще настоявам непременно да въведат в академията курс по теория на интригите. Всичко стана толкова глупаво… Приземихме се на площада внимателно, без да закачим нито една къща с гравиполето. Населението, естествено, се разбяга. А после — тържествена делегация начело с Бурдан, Ирзал и Нод Карлар. За разлика от нас те бързо се ориентираха в обстановката. Поканиха ни на гости и лесно ни плениха, без да рискуват излишно — една граната с приспивателен газ и край!“