Любомир Николов - Къртицата

— Нямам оръжие — каза Васил и като разпери ръце, за да потвърди думите си, тръгна към завоя.

Зад ъгъла бяха трима. На стража беше само брадатият, останалите седяха на пода и в надпревара бодяха с ножовете си парчета месо от голяма консервна кутия. Единият от тях за момент се откъсна от яденето, огледа новодошлия и неясно произнесе с пълна уста:

— Щом казва, води го при Урман. Там да се разправят с него.

Часовият беше изпълнен с усърдие. Старателн обискира Васил и явно се разочарова, когато не откри никакво оръжие. Това само го направи още по-подозрителен. За по-голяма сигурност, той опря дулото ни автомата в гърба на Васил и нареди:

— Тръгвай напред! И без излишни жестове, иначе…

— Ти само внимавай — поръча му Васил. — Гледай да не натиснеш спусъка, Урман няма да ти прости такова нещо.

Малко по-нататък пресякоха втори пост. Тук вече познаваха Васил и поръчаха на брадатия да го освободи, но старателният конвоир се оказа упорит. Като заяви, че не може да се доверява на никого, той продължи изпълнението на задачата, докато двамата влязоха в широка зала, слабо осветена от две електрически лампи. В единия ъгъл стоеше възстановителната камера и група бунтовници я разглеждаха със страхопочитание.

— Тук ли е Урман? — високо запита Васил.

— Тук съм, тук съм — долетя отговорът от една странична врата и след малко оттам се появи четириръкият ръководител на групата.

С махване на ръката той отпрати часовия и сърдечно хвана раменете на Васил.

— Здравей, Базил! Вече те бях отписал от сметката. Какво стана с тебе?

— Нищо особено… Зебарците успяха да ме хванат, после пък попаднах в плен на новия съветник… И накрая ме залови един от твоите. Що за птица е тоя с брадата?

— Новак. Не му обръщай внимание. Гладен ли си?

— Не съм гладен — каза Васил. — Слушай, Урман, работата със Синята кула се провали. Сега ще трябва да видя какво може да се направи с възстановителната камера. Къде са документите от касата на Центъра за възстановяване?

— Тук са, при мене. Ела.

Прехвърлиха се в тясна стаичка, явно новата резиденция на Урман. Край стените бяха разхвърляни сандъци с оръжие, изпод сгъваемото легло се подаваха прикладите на автомати. Върху тенекиена кутия за патрони лежеше цял куп брошури. Васил се наведе и взе най-горната. През цялата корица беше ударен дълъг червен печат „Строго поверително“. Заглавието гласеше: „Основни принципи на биологическото преобразуване“.

Васил с въздишка остави книжката на място и се обърна към Урман.

— Мога ли да чета тук?

Водачът на бунтовниците вдигна едновременно четирите си рамене, от което гърбът му заприлича на сложна планинска верига.

— Няма да ми пречиш, ако това имаш предвид. Аз и без това излизам и няма скоро да се върна. Ако огладнееш, под леглото има консерви.

С бързи, сръчни движения той се накичи с оръжие, натъпка няколко бомби в провисналите си джобове и без да се сбогува излезе от стаичката. Замислен над това, което му предстоеше, Васил постоя на едно място, сетне грабна цялата купчина брошури и като легна на кушетката, положи секретната литература върху гърдите си. Е, това вече беше друго… Привичните жестове го успокояваха. Жалката обстановка и слабото осветление не му пречеха да се почувствува както някога преди изпит, изпънат на дивана в своята стаичка.

Постепенно се съсредоточи напълно. Съвсем беше забравил къде се намира. Тишината, нарушавана само от лекото шумолене на страниците, създаваше онази позната атмосфера, която цареше в общежитията на Космическата академия в навечерието на първите изпити.

Всичко вървеше лесно и бързо. За десет минути прегледа първата брошура, захвана се с втората, посветена на обмяната на веществата и пътищата за нейното активизираме. Усвои и нея, зачете трета…

Беше преполовил купчината книги, когато успя да си състави обща представа за процеса на биологическата трансформация. И тази представа изглеждаше толкова невероятна, че той захвърли брошурите настрани, скочи от леглото и изтича в голямата зала.

Разтревожени от внезапното му появяване, неколцина бунтовници се хванаха за оръжието, но веднага познаха приятеля на Урман и се успокоиха. Васил не им обърна внимание. Сега го интересуваше само камерата. Застана пред големия пулт, ориентира се в схемата за действие и отчете максималните деления на циферблатите. Всичко беше наред… поне според книгите. Но ако беше истина, това означаваше много!

„Ето че излязох прав — помисли Васил. — Още там, в долината, макар че нищо не разбирах. Гравитация, радиация, агал… Това може да обясни много неща.“