Любомир Николов - Къртицата

— Така, така — зарадва се господин съветникът. — И откъде имате това чувство, безценни мой? Само, моля ви, не разтваряйте книгата. Защо да се отвличаме от толкова интересна тема?

— О, не се тревожете. Мога да върша и двете неща наведнъж.

— Да… Вие сте изключително способен човек, Базил. Но да се върнем на темата. Откъде имате странното чувство, че знам много за вас?

— Проста логика. Разсъдете сам. Десантните части са изпратени да завладеят една крепост… Не успяват, но това е друг въпрос… От всички, които намират в крепостта, оставят жив само един човек и го пленяват с цената на големи жертви… Колко всъщност?

— Много. Но продължавайте, моля ви.

— И тъй, довеждат ви този определен човек, а вие го приемате в своята резиденция като… бих казал като най-добър приятел, ако тази дума има някакъв смисъл за вас. Би било странно за един практически ръководител на правителството…

Бурдан бързо вдигна ръка.

— Не обърквайте нещата! Правителство няма вече от сто и двадесет години. Аткран е първата държава, преминала към неограничена демокрация…

— Знам — съгласи се Базил. — Прощавайте за грешката. Исках да кажа, че вие сте най-способният от четиримата съветници. При това сам споменахте, че обичате да знаете всичко за своите хора. Откъде-накъде ще назначавате за личен библиотекар съвсем случаен човек? Да не говорим за достъпа до Центъра за лоялност…

— …към който вие от известно време охладняхте — меко допълни Бурдан. — Вашата логичност буди възхищение. И вие сте безусловно прав. Аз знам много неща за вас. Знам, че сте избягал от уранов рудник номер четири. Бих искал да науча подробности около това, но… както искате. Изобщо вие имате способност да се измъквате от най-невероятни затруднения. Няколко часа след пристигането в столицата са ви заловили в Синята кула. Интересно, впрочем, защо ви е било нужно да влизате там? Но да отминем и това. Не мога обаче да не се възхищавам от бягството ви от Центъра за лоялност. После следите ви се губят, но не задълго. Вие овладявате подземната крепост в планината Дзарганай и унищожавате половината от десантните части, изпратени да ви заловят. Е, мислите ли, че подобни способности няма да привлекат вниманието ми? Какво ще кажете?

Базил мълчеше, сякаш вглъбен в редовете на разтворения „Трактат за властта“.

— Мълчите… Правилно, няма смисъл да отричате. Аз съм длъжен да знам много неща. Известно ми е например къде бяхте преди малко. Гледах ви от кабинета си и ще призная, че действувахте отлично.

— Не разбирам за какво говорите — студено каза Базил.

— Защо ме затруднявате, драги? Нима смятате, че онази черна качулка е достатъчна маскировка? Познах ви от пръв поглед. Ще ви кажа честно, че ми доставихте голямо удоволствие. Но акцията беше безсмислена. Трябваше да ме питате, преди да рискувате живота си за нищо. Вашата памет е блокирана с много по-мощни средства, отколкото се използуват за обикновените хора. Така че само аз мога да ви я върна. Помнете това.

— Срещу какво? — рязко запита Базил.

Господин съветникът се облегна назад и не отговори. После изведнъж втренчи поглед в своя събеседник.

— Все пак странно е, че се съгласихте да работите при мене. Вие ме мразите, нали? Мълчете, знам какво мислите. Понякога най-силната проява на омразата е да мълчиш, за да изчакаш момента за удар. Вие сте готов да ме унищожите, Базил, но смятате, че още не е дошло времето за това. Нищо… Цял живот съм бил обкръжен от врагове. Само че вие сте друг. Не искате ли двамата да завоюваме власт над целия свят?

Базил отново не отговори. Бурдан тежко въздъхна.

— Е, да, вие можете да завоювате света сам. Дори много повече… И аз съвсем няма да ви бъда нужен.

— Властта също не ми е нужна.

— Добре, какво искате тогава?

Книгата в ръцете на Базил шумно се захлопна. Бурдан трепна и отново впери поглед в своя библиотекар, който говореше бавно и спокойно.

— Искам да унищожа този обществен ред, който е бил граден усърдно с векове. Искам да освободя хората от робството, в което живеят от първия до последния си миг. Искам да разруша системата за принуждение…

Господин съветникът се засмя с облекчение.

— Мислех, че е нещо по-сериозно. Вие сте идеалист, скъпи мой. Приличате на Талимат, затова с такова увлечение четете неговия трактат. Всяко общество се нуждае от равновесие. Премахнете принуждението — и какво ще остане? Общественият ред ще рухне, ще настъпи анархия.

— И затова вие въвеждате ред с помощта на биологически преобразования.