Петър Бобев - Опалите на Нефертити

Имаше хипотеза, че човекът е заселил тоя континент преди десетина хиляди години, но имаше и друга, според която това е станало най-много преди три хиляди години. И ето че тази най-неприемлива до днес хипотеза добиваше потвърждение. Добиваше обяснение и предположението за някакво сродство между австралоидите и някои древни племена в Индия, Цейлон и Индонезия. Всички са почти единодушни, че са дошли от север. Но как? И до ден днешен те са останали слаби мореплаватели, различни от полинезийците. Смешно е да се допусне, че са прекосили бурните простори на Индийския океан върху своите лодки от кори. Някои предполагат, че са дошли по сушата, която някога е свързвала Азия с Австралия като мост. Но този мост е изчезнал преди петдесет милиона години, много преди появата на човека. Този камък даваше единствения отговор — пренесла ги е със своя кораб Нефертити, пренасяли са ги по-късно нейните наследници.

Само преди няколко дни Мария беше прегледала набързо една статия, в която се твърдеше, че днес аборигените в Австралия, които надали наброяват и петдесет хиляди души, говорят, на сто и седемдесет езика, докато в Европа съществуват четиридесет и осем, в Америка — четиридесет и четири, а в многомилионна Азия — сто тридесет и три езика. Някога, преди идването на европейците, когато туземците са достигали около триста хиляди души, са говорили на около петстотин езика, повечето от които са изчезнали в забравата заедно с племената, които са ги говорили. И тази загадка сега някак се изясняваше. Всяко пренесено от Нефертити племе е дошло с езика си. Едно племе е крало жени от другите, смесвали се, външно заприличвали едни на други, получавала се една изравнена раса. Но всяко племе запазило езика, с който е дошло на тая земя. В същото време това обясняваше и една друга загадка. При идването си на континента заселниците са срещали аборигени със светла кожа, което ги е смайвало.

Гласът на живия фараон я изтръгна от чудните й мисли.

— Хората не могли да живеят в единобожие. Всеки иска свой бог, който да бди над него, да се застъпва за него. Плашело ги безпристрастието на Единния. И неусетно се върнали към стария пантеон. В храма на Атон, до златния диск с лъчевите ръце, които галят света, те поставили статуите на древните си богове. И ето, наред с богинята на небето Нут и бога на земята Хеб застанали синовете им Озирис, Хор и Сет и сестрите им Изида и Нефтида. Този стенопис разказва за мъките на Озирис, който научил хората на земеделие и им забранил да се убиват, и за злия Сет, който го излъгал да влезе в ковчег, после заковал ковчега и го хвърлил в морето. Разказва за Изида, която намерила тялото на своя брат и съпруг и го съживила.

Той леко отметна назад глава.

— А под златния диск на Атон — Амон Ра, почитан в образа на свещения овен, се вие страшният дракон Апоп, изваян от взидани черни опали. Денем Амон Ра плава с ладията си по небесния Нил, нощем по подземния Нил и там се бие с Апоп. Всяка нощ се бие и всяка нощ го побеждава. А това е Апис, земното въплъщение на Птаха, покровителя на занаятите и изкуствата. Двадесет и осем свещени белега трябва да притежава бикът, който ще стане Апис. Погледни го, козината му е от кръстове. На челото му има бяло петно — символ на слънцето сред мрака на вселената. Ето ги! Край тебе са застанали всички! Това не са полухора-полуживогни, това са богове. Кравата не е просто добиче, а богиня Хатор, овенът — Хнум; соколът — Хор; чакалът — Анубис, бог на задгробното царство; ибисът — Тот Големоносия, изобретателят на писмеността, бащата на мъдростта; котката — Бастет, богиня на луната и плодовитостта; крокодилът — Собека; лъвицата — Сохмет, богиня на войната. Скарабеят не е обикновен торен бръмбар. Той е също символ, защото търкаля топчето си, както се търкаля слънцето по небето.

Слисана от всичко преживяно, видяно и чуто през тоя тревожен ден, Мария стоеше вцепенена и онемяла.

Ехнатон изведнъж промени гласа си, сякаш се завърна нейде отдалеч, от бездната на миналото, изпълнено с борби и величие, с велики истини и велики заблуди.

— Разправям ти всичко това — каза той, — за да знаеш, че имам право!

— Божественият фараон винаги има право! — изкряка Кенатон.

— Цялата тая земя ми принадлежи. Моите прадеди са я открили, те са я заселили. Тя е моя с хората, животните и всичките й богатства. Аз мога да ги оставя живи, мога да ги унищожа. Мога да я подаря. Златото е собственост единствено на фараона. Никой друг няма право да носи златни накити. Но фараонът може да награждава пълководците си със „Златото на доблестта“. И верните си хора. Аз мога да наградя и теб…