Петър Бобев - Парола „Херострат“

— От ковчега ли?

— Естествено!

Слушалката затрептя от задъханото дишане на другия отсреща.

И Суфло добави:

— Потупах ви по рамото, помните ли? И ви казах: „Горе главата!“ А преди това: „Повтарям, вярвам напълно в успеха ви.“ И ви препоръчах да си починете няколко дни, например на плажа. После с нови сили на работа!

— Това е невъзможно! — изхриптя Крумов. — Вие сте подслушвали разговора ни. — И сякаш се досети: — О, разбирам! Вие сте от полицията. И ме провокирате. Дано научите нещо от мен. Навярно инспектор Колуел?

— Никакъв инспектор! А истинският Жан Суфло. И ви се обаждам не от онзи свят, а от този, нашия, на Земята. Само че по понятни причини не мога да кажа къде точно.

Крумов изглеждаше разколебан:

— Това съвсем не е вашият глас.

— Естествено! Това е механически. Все по същите разбираеми съображения.

Крумов отново си възвърна самоувереността:

— Това е изключено! Само не ми е ясно е каква цел разигравате тази зловеща сценка.

— В качеството си на човек, който финансира вашите проучвания.

— Вече никой не ги финансира. Доктор Суфло си отиде.

— А погледнахте ли в банката дали е закрита сметката ви?

— Не!

— Тогава проверете! И ще видите, че съм ви поставил на разположение нови средства.

Крумов отново бе изгубил самообладание:

— Ако това е така, то защо…

— Защото очаквам от вас ново споразумение.

— Аз? С кого?

— Споразумение между Георг Крумов и доктор Жан Суфло. Който сега е известен под друго име. Но това няма значение.

Крумов заговори по-уверено:

— Знам, че не сте той. Но който и да сте, какво всъщност искате от мен? И с какво право?

— Затова, че сте ми задължен. И още затова, че ще ви възнаградя добре. Което ви е известно от досегашните ни отношения. — И добави друго: — Дори да не съм доктор Суфло, аз съм този, който продължава неговото дело. С всичките му права и задължения.

Крумов се сопна:

— В престъпленията ли?

— Ако наричате така моя бизнес…

— Ако е за вашия така наречен бизнес — заявявам го направо: отказвам всякакво сътрудничество!

— Трябва да чуете, а след това да вземете решението си!

— Нищо не искам да слушам! Дали сте Суфло, или друг като него, който и да сте, отказвам. Не участвувам в престъпления.

— А кое според вас е престъпление?

— Как кое? Всичко, което ми изброи инспектор Колуел.

— Например?

— Например наркобизнесът.

Металният глас не можеше да издаде предизвиканото огорчение, но смисълът му трябваше да бъде почувстван от събеседника:

— Знаете ли какво точно съм правил? Не, разбира се. Изкупувах листата от коката. Вие наричате това престъпление. А известно ли ви е какво се постига с това престъпление? Хиляди хора там горе, в Андите, където нищо друго не може да вирее освен коката, ме считат благодетел. Готови са живота си да жертват за мен. Защото аз им давах възможност да живеят. Единствената. Там нищо друго не вирее. Престанем ли да изкупуваме коката, те трябва или да измрат от глад, или да се изселят в градовете. И там да напълнят въшливите хавели.

— А наркоманите? — засече го Крумов.

— Наркоманите ли? Ако не им доставим нужните дози, ще полудеят или ще се самоубият. На производителите осигуряваме хляб, на консуматорите — блаженство.

— Убийствено блаженство!

— По-добре кратък живот, но щастлив, отколкото дълъг, но злочест.

Крумов явно не остана доволен от това обяснение. Затова опита да го засече:

— Ами търговията с жени от Азия?

— То не е търговия, то е все едно бюро за женитби. Сватосвам ги с европейци, които им осигуряват охолен живот.

— Всички ли?

— Не всички. Но и онези, които остават на улицата, са все пак по-добре, отколкото в родината си. Където са обречени на гладна смърт. Или пак на проституция, но по-ниско платена.

— Циничен сте, доктор Суфло! — Но се поправи: — Вие, който се представяте за него. А какво ще кажете за търговията с органи за присаждане?

— Аз не търгувам, аз посреднича. Има богаташ, който се нуждае от бъбрек за трансплантиране. А някъде на другия края на света — бедняк, който ще умре от глад, макар и с два бъбрека. И той с радост продава единия, за да заживее човешки с другия.

— А доставката на роби за плантациите в Южна Америка, пък и другаде, в изумрудените мини, в каменоломните, в дърводобива?

— Същото, Крумов! Аз само коригирам недостатъците на трудовата борса. В едни страни — мизерстваща безработица, а в други — недостиг на работна ръка. Аз пренасям тази работна ръка където е нужна.